„Момчето си отива“ е български игрален филм от 1972 г. на режисьора Людмил Кирков, по сценарий на Георги Мишев. Оператор е Георги Русинов. Музиката във филма е композирана от Борис Карадимчев. Репликата на Ран „Една боза от 6 стотинки“ е считана за култова и емблематична за филма от много негови почитатели.


„Забравете този случай“ е български игрален филм от 1985 година на режисьора Красимир Спасов, по сценарий на Георги Данаилов и Красимир Спасов. Оператор е Радослав Спасов. Музиката във филма е композирана от Кирил Дончев.


„Ева на третия етаж“ е български игрален филм от 1987 година на режисьора Иванка Гръбчева, по сценарий на Дарина Герова. Оператор е Христо Тотев. Създаден е по повестта „Ева на третия етаж“ на Дарина Герова. Музиката във филма е композирана от Стефан Илиев.


„Съседката“ е български игрален филм от 1987 година на режисьора Адела Пеева, по сценарий на Банко Банков. Оператор е Стоян Чакъров. Музиката във филма е композирана от Виктор Чучков.

Йордан е селянин, но вече живее и работи в града. В почивните си дни той се връща в родното си село. И така, възседнал велосипеда, той се оказва между града и селото. В селото е разпределена младата фармацевтка Маглена, която живее под наем в неговата къща. Той са влюбва в нея. За да бъдат заедно, Йордан издейства преместването на един цех от завода в селото, но никой не иска да го последва. Постепенно той разбира, че времето безвъзвратно е отминало, а той се носи на една педя разстояние над земята – на педалите на едно колело.

„Селянинът с колелото“ е български игрален филм (драма, комедия) от 1974 година на режисьора Людмил Кирков, по сценарий на Георги Мишев. Оператор е Георги Русинов. Музиката във филма е композирана от Борис Карадимчев.



„Нако, Дако и Цако – шофьори“ е български игрален филм от 1976 година на режисьора Иван Касабов, по сценарий на Евгени Константинов. Оператор е Стоян Злъчкин. Музиката във филма е композирана от Петър Ступел, Атанас Бояджиев. Втора серия от тв сериала „Нако, Дако, Цако


„Снаха“ е български игрален филм от 1976 година на режисьора Васил Мирчев, по сценарий на Слав Г. Караславов. Оператор е Цветан Чобански. Създаден е по новелата „Снаха“ на Георги Караславов. Музиката във филма е композирана от Кирил Цибулка.


„С дъх на бадеми“ е български игрален филм от 1967 година на режисьора Любомир Шарланджиев, по сценарий на Павел Вежинов. Оператор е Атанас Тасев. Музиката във филма е композирана от Ангел Михайлов. Художник на постановката е Петко Бончев.


„Мъжки времена“ е български игрален филм от 1977 година на режисьора Едуард Захариев, по сценарий на Николай Хайтов. Оператор е Радослав Спасов. Създаден е по разказите „Мъжки времена“ и „Сватба“ на Николай Хайтов. Музиката във филма е композирана от Кирил Дончев. Художник на постановката е Ангел Ахрянов



Заснетият сред пейзажите на Йоркшир филм разказва историята на фамилиите Ърншоу и Линтън, техния житейски път и съдбовните обрати в заплетената паяжина, предопределена от пламенните отношения между обречените влюбени Хийклиф и Кати.




„Задача с много неизвестни“ е български игрален филм от 1977 година на режисьора Лиляна Пенчева, по сценарий на Братя Мормареви. Оператор е Виктор Чичов. Музиката във филма е композирана от Петър Ступел. Филмът е заснет в град Пловдив.

Старият грузински селянин Георгий пътува през цялата война с надежда да открие ранения си син. Налага му се много да види и много да преживее, самият той става войник. Но намира сина си едва в последните дни на войната и, уви, това е последната им среща.




„Маргарит и Маргарита“ е български драматичен игрален филм от 1989 година на режисьора Николай Волев, по сценарий на Николай Волев и диалози на Марин Дамянов. Оператор е Красимир Костов. Създаден е по идея на Александър Томов. Музиката във филма е композирана от Георге Замфир.


„Не знам, не чух, не видях“ е български игрален филм от 1984 година на режисьора Людмил Кирков, по сценарий на Свобода Бъчварова. Оператор е Димко Минов. Музиката във филма е композирана от Кирил Цибулка


„Приятели за вечеря“ е български игрален филм (комедия) от 1980 година на режисьора Яким Якимов, по сценарий на Любомир Янов. Оператор е Иван Велчев. Музиката във филма е композирана от Александър Бръзицов.


„Фаталната запетая“ е български игрален филм от 1979 година на режисьора Лиляна Пенчева, по книгата на Максим Асенов „Фаталната запетая“. Оператор е Димко Минов. Музиката във филма е композирана от Божидар Петков. Художник на постановката е Юлияна Божкова.


„Самодивско хоро“ е български игрален филм от 1976 година на режисьора Иван Андонов, по сценарий на Георги Мишев. Оператор е Радослав Спасов. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков.


„Матриархат“ е български игрален филм от 1977 година на режисьора Людмил Кирков, по сценарий на Георги Мишев. Оператор е Георги Русинов. Създаден е по повестта „Матриархат“ на Георги Мишев. Музиката във филма е композирана от Борис Карадимчев.


„Горе на черешата“ е български игрален филм от 1984 година на режисьора Мариана Евстатиева-Биолчева, по сценарий на Рада Москова. Оператор е Атанас Тасев.


Винету е литературен персонаж от романите на немския писател Карл Май.

Той е индианец от племето апачи. Баща му се казва Инчу-чуна, а „духовният му баща“ е немец-емигрант на име Клеки-Петра. Кожата на Винету има сребрист оттенък. Негови приятели са Олд Шетърхенд, Олд Файерхенд и др. Почитан навред, многобройните му качества и достойнства са измерими само с тези на Олд Шетърхенд. Двамата са кръвни братя и почти винаги са заедно. Убит е от отряд на сиусите при спасяването на група бели заселници. Преди смъртта си Винету изповядва пред Олд Шетърхенд, че се чувства християнин.

Образът на Винету е идеализиран образ на индианските народи в творчеството на Карл Май. Той е пример за потенциала на „червената раса“ и за високият морал, които биха могли да достигнат индианските народи при подходящо поведение спрямо тях от страна на „носителите на цивилизацията“.

В киното образа на Винету е известен най-вече от германо-френско-италианските филмови продукции, където ролята на индианския вожд се изпълнява от френския актьор Пиер Брис.

В България и в бившите социалистически страни, особено популярен е Гойко Митич в изпълнение на ролите на знаменити индиански вождове, който също е наричан и „Източният Винету“, но не е играл ролята му чак до 2002 г.


„Кратко слънце“ е български игрален филм (драма) от 1979 година на режисьора Людмил Кирков, по сценарий на Станислав Стратиев. Оператор е Георги Русинов. Музиката във филма е композирана от Борис Карадимчев.

Сюжет

Сашко и Таня са двама влюбени, които искат да отидат на почивка на море. За да спечели пари, Сашо започва работа в бригада, която копае кладенец в двора на вилата на началника Крумов. Работниците случайно откриват останки от човешки скелети, калаен пръстен и няколко копчета, най-вероятно принадлежали на участници в Септемврийското въстание от 1923 г. За да не се получат усложнения, всички решават да мълчат. Сашко обаче решава да наруши мълчанието си и да каже истината, за което заплаща с живота си.

След излизането си филмът е подложен на критика във вестник „Литературен фронт“ и прожекциите са спрени.


„Осмият“ е български игрален филм от 1969 година на режисьора Зако Хеския, по сценарий на Петър Христов-Ведрин и Тодор Монов. Оператор е Георги Георгиев. Създаден е по мотиви от книгата „Боят настана“ на генерал Стою Неделчев-Чочоолу. Музиката във филма е композирана от Милчо Левиев.


Награди

Голямата награда „Златната роза“, Награда за операторска работа, Наградата на ЦК на ДКМС на актьорите Меглена Караламбова и Антон Горчев на Фестивала на българския филм (Варна, 1969).


Шофьорът Кирил и съпругата Мария му мечтаят за нова къща. Те дълго са събирали пари, лишавали са се от много радости само и „само да вдигнат покрив над главата си“. Кирил прави „черни курсове“ за да набави необходимите строителни материали, които не могат да се купят нормално. Един ден той качва в камиона си млада и свободолюбива циганка, с цвете в косите. Пламва любов от пръв поглед. Двамата започват да се срещат тайно и „грешната“ им любов ги отвежда на строежа на нова магистрала…Но тук се явяват много прозаични и битови усложнения и Кирил в крайна сметка се връща при законната си жена-еснафка. Къщата е завършена, съседи и приятели се събират за тържеството…



„Покрив“ е български игрален филм (драма) от 1978 година на режисьора Иван Андонов, по сценарий на Кънчо Георгиев Атанасов и Боян Папазов. Оператор е Виктор Чичов. Музиката във филма е композирана от Георги Генков.


Двадесетгодишният Георги е бил осиновен като малък. След време това семейство се разпада и той попада в трудово-възпитателно училище. Когато пораства, започва работа, но се сблъсква с егоизма и безсърдечието. Започва да краде. Следователят, който се занимава с неговото дело, се среща с осиновителите, приятелката и приятелите му. Криейки се от милицията, Георги попада в малък черноморски град (Созопол). Влюбва се в сестрата на приятеля си Марин – Яна. Но и тук не среща разбиране. Отново извършва кражба. Този път се среща със следователя, който иска да му помогне. Любовта на Яна му внушава, че има смисъл да живее.


Млада учителка по литература постъпва на работа във вечерен техникум. Нейните ученици са работници с различни професии. Неизбежен е конфликтът между литературните й представи за живота и нейните ученици - миньори, металурзи, строители, шофьори.

За да опознае по-добре учениците си, тя се среща с близките и семействата им, отива на работните им места. Помага й съчинението, което им дава да напишат на тема "Най-добрият човек, когото познавам!". Така отблизо се запознава с причините, формирали трудните характери на Антония и Мариан, тъгува по преждевременната смърт на Костадин, вижда как заслепеният от несправедлива обида Филип е готов да разруши своето семейно огнище. Учението е взаимно и й помага да открие не само нравствената чистота на тези хора, но да преосмисли своите морални критерии и да намери мястото си сред тях.


В ролите: Невена Коканова, Петър Слабаков, Григор Вачков, Владимир Смирнов

"Време разделно", "Всичко е любов", "Вчера", "Господин за един ден", "Козият рог", "Крадецът на праскови", "Лачените обувки на незнайния воин", "Опасен чар", "Оркестър без име" и "Осъдени души" (по азбучен ред) са 10-те най-любими филми на българите. Това показват резултатите от анкетата на БНТ, в която са участваха над 47 000 души. Зрителите на националната телевизия имаха време от 1 до 18 март, за да гласуват за любимия си филм сред 100 подбрани заглавия. Класацията е посветена на 100-годишнината на българското кино, а специално за целта бе продуцирано предаването "Лачените обувки на българското кино" с водещи Параскева Джукелова и Стефан Щерев.

Всички филми от топ 10 са снимани преди 1989 г. На 11 място обаче изненадващо се нарежда комедията " Живи легенди" на Ники Илиев (2014 г.), което предизвика много брожения в онлайн медиите. Следващите най-високо класирани съвременни филми са "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" (21-о място) и "Писмо до Америка" (26-о).

Най-младият гласувал зрител е 13-годишен и е предпочел "Всичко е любов". Най-възрастният е дама на 88 години. Тя е избрала "Борис I". Филмът, събрал най-много женски гласове, е "Всичко е любов", а най-мъжкият е "Инспекторът и нощта". Българският филм, събрал най-много зрители за всички времена, е "Хитър Петър".

Предстои второ гласуване - до 6 юни зрителите ще могат да изберат любимия си филм от челната десетка (досегашните гласове няма да се зачитат в крайното класиране). Филмите от Топ 10 ще бъдат показани отново по БНТ, а преди всеки от тях ще бъде излъчен кратък филм, посветен на творбата и нейните създатели.

Ето и как са подредени филмите от номер 100 до номер 11:
100. Парчета любов, 1989 – режисьор и сценарист Иван Черкелов
99. Дом за нежни души, 1981 – режисьор Евгений Михайлов, сценарист Боян Папазов
98. Най-дългата нощ, 1967 – режисьор Въло Радев, сценарист Веселин Бранев
97. Една жена на 33, 1982 – режисьор Христо Христов, сценарист Боян Папазов
96. Мъже в командировка, 1969 – режисьори Гриша Островски, Тодор Стоянов, сценарист Любен Станев
95. Силна вода, 1975 – режисьор Иван Терзиев, сценарист Боян Папазов
94. Бягащи кучета, 1989 – режисьор и сценарист Людмил Тодоров
93. 24 Часа Дъжд, 1982 – режисьор Владислав Икономов, сценаристи Владислав Икономов и Никола Тихолов
92. С дъх на бадеми, 1967 – режисьор Любомир Шарланджиев, сценарист Павел Вежинов
91. Роялът, 1979 – режисьор Борислав Пунчев, сценарист Никола Русев
90. Вълчицата, 1965 – режисьор Рангел Вълчанов, сценарист Хаим Оливер с участието на Рангел Вълчанов
89. Всичко от нула, 1996 – режисьор Иван Павлов, сценарист Валери Петров
88. Мила от Марс, 2004 – режисьор и сценарист Зорница София
87. Мъже без работа, 1973 – режисьор Иван Терзиев, сценарист Николай Никифоров
86. Аве, 2011 – режисьор Константин Божанов , сценаристи Константин Божанов и Арнолд Баркус
85. Аз, графинята, 1989 – режисьор Петър Попзлатев, сценаристи Петър Попзлатев, Раймонд Вагенщайн
84. Екзитус, 1989 – режисьор и сценарист Красимир Крумов
83. Привързаният балон, 1967 – режисьор Бинка Желязкова, сценарист Йордан Радичков
82. Отчуждение, 2013 – режисьор Милко Лазаров, сценаристи Милко Лазаров, Георги Тенев, Китодар Тодоров
81. Звезди в косите, сълзи в очите, 1980 – режисьор Иван Ничев, сценарист Анжел Вагенщайн
80. На малкия остров, 1958 – режисьор Рангел Вълчанов, сценарист Валери Петров
79. Рапсодия в бяло, 2002 – сценарист и режисьор Стефан Москов
78. Хотел ”Централ”, 1983 – режисьор и сценарист Веселин Бранев
77. Иконостасът, 1969 – режисьори и сценаристи Христо Христов и Тодор Динов
76. Подслон, 2010 – режисьор Драгомир Шолев, сценаристи Разван Радулеско, Драгомир Шолев, Мелиса де Рааф
75. Цар и генерал, 1966 – режисьор Въло Радев, сценарист Любен Станев
74. Номер едно, 2011 – режисьор Атанас Христосков, сценаристи Атанас Христосков и Явор Михайлов
73. Сватбите на Йоан Асен, 1975 – режисьор Вили Цанков, сценарист Евгени Константинов
72. Дело № 205/1913 П.К.Яворов, 1984 – режисьор Киран Коларов, сценаристи Киран Коларов и Иван Дечев
71. Прилив на нежност, 1983 – режисьор Коста Биков, сценарист Руденко Йорданов
70. Любовното лято на един льохман, 1990 – режисьор и сценарист Людмил Тодоров
69. Изпити по никое време, 1974 – режисьор Иванка Гръбчева, сценаристи Братя Мармареви
68. Понеделник сутрин, 1966 – режисьори Ирина Акташева, Христо Писков, сценарист Никола Тихолов
67. Бариерата, 1979 – режисьор Христо Христов, сценарист Павел Вежинов
66. Изпепеляване, 2004 – режисьор Станимир Трифонов, сценарист Йордан де Мео
65. Бягай… обичам те, 1978 – режисьор Рашко Узунов, сценарист Кирил Топалов
64. Патилата на Спас и Нели, 1987 – режисьор Георги Стоев – Джеки, сценарист Христо Илиев
63. 13 – Ата Годеница На Принца, 1986 – режисьор Иванка Гръбчева, сценаристи Братя Мормареви
62. Йо-хо-хо, 1981 – режисьор Зако Хеския, сценарист Валери Петров
61. Граница, 1994 – режисьори Христиан Ночев, Илиян Симеонов, сценаристи Емил Тонев, Илиян Симеонов, Христиан Ночев
60. Инспекторът и нощта, 1963 – режисьор Рангел Вълчанов, сценарист Богомил Райнов
59. Love.net, 2011 – режисьор Илиян Джевелеков, сценаристи Нели Димитрова, Илиян Джевелеков, Матей Константинов
58. А бяхме млади, 1961 – режисьор Бинка Желязкова, сценарист Христо Ганев
57. Мадам Бовари от Сливен, 1991 – режисьор Емил Цанев, сценарист Илия Костов
56. Лавина, 1982 – режисьори и сценаристи Ирина Акташева, Христо Писков
55. Съседката, 1988 – режисьор Адела Пеева, сценарист Банко П. Банков
54. Вилна зона, 1975 – режисьор Едуард Захариев, сценарист Георги Мишев
53. Тилт, 2011 – режисьор Виктор Чучков, сценаристи Борислав Чучков и Виктор Чучков
52. Кит, 1970 – режисьор: Петър Б. Василев, сценарист Черемухин
51. Сбогом, приятели, 1970 – режисьор Борислав Шаралиев, сценарист Атанас Ценев
50. Шибил, 1968 – режисьор Захари Жандов, сценаристи Магда Петканова, Захари Жандов
49. Комбина, 1982 – режисьор Никола Рударов, сценарист Владимир Ганев
48. Мисия Лондон, 2010 – режисьор Димитър Митовски, сценаристи Алек Попов, Димитър Митовски, Деляна Манева
47. Дзифт, 2008 – режисьор Явор Гърдев, сценарист Владислав Тодоров
46. Селянинът с колелото, 1974 – режисьор Людмил Кирков, сценарист Георги Мишев
45. Бон шанс, инспекторе!, 1983 – режисьор и сценарист Петър Донев
44. Рицар без броня, 1966 – режисьор Борислав Шаралиев, сценарист Валери Петров
43. Два диоптъра далекогледство, 1976 – режисьор Петър Василев – Милевин, сценаристи Братя Мормареви
42. Ти, който си на небето, 1990 – режисьор Дочо Боджаков, сценарист Виктор Пасков
41. Преброяване на дивите зайци, 1973 – режисьор Едуард Захариев, сценарист Георги Мишев
40. Източни пиеси, 2009 – режисьор и сценарист Камен Калев
39. Отклонение, 1967 – режисьори Гриша Островски, Тодор Стоянов, сценарист Блага Димитрова
38. Щурец в ухото, 1976 – режисьор Георги Стоянов, сценарист Никола Русев
37. Бялата стая, 1968 – режисьор Методи Андонов, сценарист Богомил Райнов
36. Черните ангели, 1970 – режисьор и сценарист Въло Радев
35. Хитър Петър, 1960 – режисьор Стефан Сърчаджиев, сценарист Петър Незнакомов
34. Стъпки в пясъка, 2010 – режисьор и сценарист Ивайло Христов
33. От нищо нещо, 1979 – режисьор Никола Рударов, сценарист Николай Никифоров
32. Мъжки времена, 1978 – режисьор Едуард Захариев, сценарист Николай Хайтов
31. Куче в чекмедже, 1982 – режисьор Димитър Петров, сценарист Рада Москова
30. Маргарит и Маргарита, 1989 – режисьор и сценарист Николай Волев
29. Най-добрият човек, когото познавам, 1973 – режисьор Любомир Шарланджиев, сценарист Лиляна Михайлова
28. Специалист по всичко, 1962 – режисьор Петър Василев, сценарист Павел Вежинов
27. Борис I, 1985 – режисьор Борислав Шаралиев, сценарист Анжел Вагенщайн
26. Писмо до Америка, 2001 – режисьор и сценарист Иглика Трифонова
25. Дами канят, 1980 – режисьор Иван Андонов, сценарист Георги Мишев
24. Тримата от запаса, 1971 – режисьор Зако Хеския, сценарист Павел Вежинов
23. Любимец 13, 1958 – режисьор Владимир Янчев, сценарист Любен Попов
22. Топло, 1978 – режисьор и сценарист Владимир Янчев
21. Светът е голям и спасение дебне отвсякъде, 2008 – режисьор Стефан Командарев, сценаристи Стефан Командарев, Юрий Дачев, Душан Милич
20. Момчето си отива, 1972 – режисьор Людмил Кирков, сценарист Георги Мишев
19. Двойникът, 1980 – режисьор Николай Волев, сценаристи Братя Мормареви
18. Авантаж, 1977 – режисьор Георги Дюлгеров, сценаристи Георги Дюлгеров и Руси Чанев
17. Таралежите се раждат без бодли, 1970 – режисьор Димитър Петров, сценаристи Братя Мормареви
16. С деца на море, 1972 – режисьор Димитър Петров, сценаристи Братя Мормареви
15. Мера според мера, 1981 – режисьор Георги Дюлгеров, сценаристи Георги Дюлгеров и Руси Чанев
14. Тютюн, 1962 – режисьор и сценарист Никола Корабов
13. Хан Аспарух, 1981 – режисьор Людмил Стайков, сценарист Вера Мутафчиева
12. Да обичаш на инат, 1986 – режисьор и сценарист Николай Волев
11. Живи легенди, 2014 – режисьор Ники Илиев, сценаристи Ники Илиев, Николай Василевски, Саня Борисова-Илиева




„Бай Ганьо тръгва из Европа“ е български игрален филм (комедия) от 1991 година на режисьора Иван Ничев, по сценарий на Марко Стойчев. Оператори са Георги Николов и Яцек Тодоров.

Създаден е по фейлетона „Бай Ганьо тръгва из Европа“ на Алеко Константинов. Музиката във филма е композирана от Божидар Петков.


„Хитър Петър“ е български игрален филм (комедия) от 1960 година на режисьора Стефан Сърчаджиев, по сценарий на Петър Незнакомов. Оператор е Бончо Карастоянов. Музиката във филма е композирана от Филип Кутев.

Живял някога по българските земи момък на име Петър. Той бил беден, но сърцето му – весело, а умът – остър като наточена секира. За парче хляб става ратай у поп Ставрос. По Гергьовден на два пъти прави за смях чорбаджията Стамо. Попът и чорбаджията решават да си отмъстят и измислят някакви борчове от времето на дядо му, които с лихвите са станали непосилни за плащане.

Петър се сбогува с чорбаджийската дъщеря Росица, напуска селото и тръгва по широкия свят да търси Правдата. В малък хан той среща остроумния и мъдър старец Настрадин Ходжа. Двамата с него идеално се допълват в борбата им срещу злото.


„Оркестър без име“ е български игрален филм (комедия), заснет през 1980 и 1981 година на режисьора Людмил Кирков, по сценарий на Станислав Стратиев. Оператор е Виктор Чичов. Музиката във филма е композирана от Борис Карадимчев. Запомнен е с култовите си реплики и песни („Оставаме“ на Маргарита Хранова или „Нашият град“ на „Тангра“). Гледан е от над 2 млн. зрители.През 1979 г. излиза филмът на режисьора Людмил Кирков по сценарий на Станислав Стратиев „Кратко слънце“, по едноименната повест на сценариста. Филмът се радва на нечуван успех, но след 2 – 3 седмици е свален от екран тихомълком. Причината е излязлата във вестник „Литературен фронт“ статия, в която „Кратко слънце“ е обвинен в грешно идеологическо звучене, засилване на негативизма и нарушена диалектика между „голямата и малката правда“. По това време Кирков и Стратиев вече работят по втори филм – „Равновесие“, но продукцията е замразена, заради критиката към предишния им филм. „Равновесие“ е реализиран чак след 5 години и отново е посрещнат с подобни критики.

По стечение на обстоятелствата в Киноиндустрия „Бояна“ имат пари за усвояване, затова нареждат на Кирков и Стратиев да направят коренно различен проект от „Кратко слънце“ и „Равновесие“ – весела, смешна и „жизнеутвръждаваща“ комедия. Стратиев вече отдавна има идея за история. Тя е вдъхновена от група музиканти, която свири в родния му софийски квартал „Коньовица“. Стратиев случайно се среща с кварталната група в чужбина и те му разказват премеждията си и как са успели да напуснат България и да пробият зад граница (за историята им в чужбина Стратиев пише сценарий за втори филм, за който са планирани снимки през 1993 г., но поради промените и ред скандали той не се осъществява).

Людмил Кирков харесва сюжета и предлага за ролите Велко Кънев, Павел Попандов, Филип Трифонов и Георги Мамалев, като Мамалев вече се е снимал в „Пазачът на крепостта“ – първият филм по сценарий на Стратиев. Така сценарият се пише за предварително известни актьори и водещите роли са предназначени специално за тях. Стратиев пише сценария на един дъх – само за 2 седмици.

Актьорите не са музиканти и нямат никакви умения, но с помощта на композиторите Борис Карадимчев и Асен Драгнев в рамките на два месеца се научават да имитират свирене на музикалните инструменти от филма. За ролята на Рени Людмил Кирков среща известни трудности. Пробвани са над 20 – 30 актриси от ВИТИЗ, като е прослушана дори и много нашумялата тогава Ина Симеонова. Катерина Евро получава ролята случайно след едно скарване с режисьора Стойчо Шишков, който ѝ казва, че манекенките (каквато тогава е Евро) не стават за нищо. След пробни снимки обаче тя го убеждава в обратното, екипът решава, че е идеална за ролята и Евро я получава безапелационно. Попандов казва, че с Евро снимките се получили „от раз“.


Отначало Кирков отказва Мария Каварджикова да изиграе ролята на Ваня поради морални причини, понеже в реалния живот тя е съпруга на племенника му – актьора Константин Цанев. По време на снимките Каварджикова е бременна с второто им дете. Людмил Кирков взима Димитър Манчев за ролята на Миташки без прослушване, защото са стари приятели и фенове на ФК Левски. За знаковата роля на чичо Петър е поканен знаменитият Георги Русев, който обаче по това време снима „Дами канят“ в Асеновград. Поради конфликт в графика Русев снима сцената си само за един ден и после се връща обратно към снимките на другия филм. Николай Николов, съученик на Стратиев в гимназията, получава ролята на Джани Леопарди след една тяхна случайна среща. Снимките текат през цялото лято, по цялото Черноморие, като се протакат чак до следващата година.






Церемонията по раздаването на най-престижните кино награди "Оскар" винаги е съпътствана от интересни и забавни случки и емоции.
През 1973 г. Марлон Брандо бойкотира наградите. Той трябва да вземе отличието за превъплъщението си в Дон Корлеоне в "Кръстникът", но изпраща млада индианка да обясни, че той отказва статуетката в знак на протест срещу дискриминацията на Холивуд спрямо коренните жители на Америка. Оттогава академията приема правилото наградите да се получават винаги лично.



През 1992 г. актьорът Джак Паланс (73) направи на сцената лицеви опори само на едната си ръка.

При получаването на втория си "Оскар" за "Изборът на Софи" през 1983 г. Мерил Стрийп е бременна и предполага, че заради това я гледат всички. Едва вкъщи забелязва, че е забравила да махне етикета с цена от роклята си.

През 1997 г. Куба Гудинг Джуниър, грабвайки желаната статуетка за ролята си в "Джери Магуайър", извика от сцената "Обичам ви!" цели 14 пъти.

Най-добрите приятели Бен Афлек и Мат Деймън триумфираха през 1998 г. с "Оскар" за най-добър сценарий за филма си "Добрият Уил Хънтинг".

"Ние сме просто две млади момчета, които имаха късмета да се забъркат с доста велики хора", каза Мат на сцената.

Хали Бери написа история през 2002-а, като стана първата чернокожа актриса, която взе статуетката за главна роля за "Балът на чудовищата".

След като получи "Оскар" за най-добър актьор за "Пианистът" през 2003 г., Ейдриън Броуди неочаквано се хвърли да целува Хали Бери, която му връчи отличието. Страстната им целувка продължи 6 секунди.

На следващата година Чарлийз Терон пък целуна изненадващо Броуди, който й даде приза за Актриса в главна роля за филма "Чудовище".

След близо 30 години очакване през 2007 г. американският режисьор от италиански произход Мартин Скорсезе бе награден с "Оскар" за лентата си "От другата страна".

Същата година, когато Кейт Бланшет спечели статуетка за изпълнението си в "Авиатор", благодари на режисьора с думите:

"Благодаря на Мартин Скорсезе. Надявам се, че синът ми ще се ожени за дъщеря ти!"

През 2010 г. бившата съпругата на Джеймс Камерън - Катрин Бигълоу, стана първата жена-режисьор, спечелила престижната награда за филма си "Войната  е опиат".

Взимайки "Оскар" през 2013 г. за Актриса в главна роля за "Наръчник на оптимиста", Дженифър Лорънс толкова се развълнува, че се спъна на стълбите към сцената. Залата стана на крака, за да я подкрепи. На следващата година тя отново се изложи, като се спъна и едва не събори движещата се пред нея дама.

Селфи на звездите от Оскарите през 2014-a счупи рекорд в Twitter. Водещата на церемонията Елън Дедженерис предложи на Мерил Стрийп да "счупят" социалната мрежа. Двете позираха за снимка, но Елън прикани и Джулия Робъртс да се включи. След това привика звездите една по една, но се оплака, че няма как да хване всички в кадър. На помощ се притече Брадли Купър, който направи снимката. На селфито са увековечени Елън, Брадли, Мерил, Джулия, Брад Пит, Анджелина Джоли, Кевин Спейси, Лупита Нионго.

Елън, която е известна с чувството си за хумор, поръча пица по време на церемонията. Всички бяха доволни след шегата й, затова тя мина и събра бакшиш от 1000 долара за доставчика в шапката на Фарел Уилямс.

„Аз, Графинята“ е български игрален филм от 1989 година на режисьора Петър Попзлатев, по сценарий на Петър Попзлатев и Раймонд Вагенщайн. Оператор е Емил Христов. Музиката във филма е композирана от Георги Генков.

„Търси се съпруг за мама“ е български игрален филм от 1985 година на режисьора Мариана Евстатиева-Биолчева, по сценарий на Калина Ковачева. Оператор е Христо Тотев. Музиката във филма е композирана от Ангел Михайлов. Уикипедия
Дата на премиерата: 1 април 1985 г.
Режисьор: Мариана Евстатиева
Композитор/и: Ангел Михайлов

1945 г. Бойци от Първата българска армия водят тежки боеве за освобождаването на Унгария от хитлеристите. Към фронтовата линия пътуват трима войници от запаса - Иван, Спиро и Пейо. От цялото им комично поведение и външен вид личи, че са съвсем неподготвени за предстоящите битки. Командирът на ротата дори е готов да ги върне в България. Ще се справят ли тримата бойци с мисията?
Първият български филм, който се осмели да погледне на войната с очите на комедията. И трима велики комици в драматични роли.

Награда за сценарий, награда за мъжка роля на Кирил Господинов, награда на Министерствона народната отбрана на Георги Парцалев, Никола Анастасов и кирил Господинов на Фестивала на българския филм Варна '71 г.

В ролите: Георги Парцалев, Никола Анастасов, Кирил Господинов, Стойчо Мазгалов, Белла Цонева, Вълчо Камарашев и др.

Радо е момче от ТВУ. При едно от бягствата си в София се запознава с Албена – момиче от добро семейство. Между тях се заражда любов. Албена забременява. Семейството ѝ не одобрява връзката с Радо и майката я принуждава да направи аборт. Радо усеща, че нещо не е наред и отново избягва от училището. Когато пристига в София, е твърде късно. Албена е сломена, а майка ѝ се обажда в милицията да приберат беглеца.

Баш майсторът заминава на море с жена си и сина си. Пътят им минава край бостан с дини и те напълват багажника с крадени плодове, които впоследствие изхвърлят, тъй като милицията тръгва след тях. Малко по-късно, по стечение на обстоятелствата, те са теглени от камион, превозващ дини, до автосервиз в Бургас, тъй като колата им се поврежда, а е и със смачкана предница след внезапно спиране на камиона. След като разбира, че няма да може да си поправи колата по стандартния начин в сервиза, той се обръща към автотенекеджията Алекси Бебов да му изчука колата на частно. Уговорката е той да му поправи колата, а Баш майсторът да му измаже стаята. Бебов оправя смачканата предница, но не сменя изгорялата гарнитура и Баш Майсторът е принуден да обиколи из страната, докато открие нова. В поредица от хитри надлъгвания накрая и двамата остават без това, за което са се договорили.

Противоречива любовна история се развива на фона на изродената управленска система по времето на социализма в България. Поради това и прожекциите на провокативния филм, завършен през 1987/88 г., били възпрепятствани до смяната на управлението в края на 1989 г.

Йонко и Стефка подготвят пищно тържество във вилната зона за изпращането на своя син-новобранец. Въпреки че гостите пристигат, той закъснява и се появява едва когато празненството е в разгара си, обявявайки, че се е оженил. Това предизвиква смут у родителите му, които са му избрали друга булка – дъщерята на началника, и избухва скандал. Част от пийналите гости организират с баджанака на Йонко – Минчо Минчев – погром над техния съсед, Первазов, който живее незаконно на парцела. На сутринта всички се разотиват, на масата остава само Минчо, а Стефка и Йонко започват да подготвят сватба.

„Вилна зона“ е български игрален филм (трагикомедия) от 1975 година на режисьора Едуард Захариев, по сценарий на Георги Мишев. Оператор е Радослав Спасов. Музиката във филма е композирана от Кирил Дончев.

Филмът „Вратата на бурите” е заснет в памет на псковските десантчици. През нощта на 29 февруари срещу 1 март 2000 година бойците на 6-та рота влизат в бой с крупни бандитски формирования под връх Аргун на рубежа Улус-Керт - Сельментаузен. Тогава 90 псковски момчета удържат атаките на почти 2 хиляди чеченски боевици под командването на командира терорист Хаттаб. В боят загиват 84 военнослужещи, в това число 13 офицера. Загубите на боевиците възлизат по различни оценки от 500 до 700 човека. Ротата на старши лейтенант Александр Доронин, в която служат новобранците Константин Ветров и Николай Горшков е командирована в Северен Кавказ. Командирът на полка полковник Галкин възлага на Доронин отбраната на прохода «Вратата на бурите». Към ротата на Доронин е прикрепена група от специалните части на Главно разузнавателно управление (ГРУ) командвана от майор Егоров, чийто син и жена няколко години преди това са загинали от ръцете на терористи. Скоро след пристигането на прохода Егоров запознава Доронин със своето доверено лице Шах, бивш съветски полковник и бивш чеченски генерал, чието семейство е убито от терористите на Хаттаб. Шах притежава достоверна информация, че към прохода се насочват големи отряди от бойци – терористи, които се подготвят да нанесат на ротата съкрушителен удар…

Режисьор: Андрей Малюков Актьори: Михаил Пореченков (Егоров), Вячеслав Разбегаев (Шах), Анатолий Пашинин (Доронин), Андрей Краско, Борис Щербаков (генерал Терек), Иван Жидков (Костя Ветров)

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ