На 86-годишна възраст почина Юрий Бутирин, режисьор и художник от анимационното кино, заснел популярните анимационни сериали „Ну, погоди!“, „Нехочуха“ и „Трям, здравствуйте!“, съобщи ТАСС.

Бутирин е роден на 21 март 1930 г. През 1956-а постъпва в „Союзмултфилм“, а през 1964 г. завършва курсовете за художници-мултипликатори. През 1968-а дебютира като художник-постановчик, а през 1973-а като режисьор в анимационното кино.През 1970-те години Бутирин става режисьор в творческото обединение „Екран“ в телевизията, където заснема телевизионната версия на сериала „Ну, погоди“ и други популярни анимационни филми.

Работи над любимите за поколения деца на социализма: „Палечка“, „Котето, което се казваше Бау“, „Котаракът Леополд“, „Приказки за Златното петле“, „Дребосъчето и Карлсон“, „Незнайко на Луната“.

Поклон пред паметта на Бутирин.

Морис (Георги Георгиев-Гец) е търговец - продал бизнеса си и работещ в момента за голяма холандска корпорация. Заедно с внос/износа изглежда, че фирмата се занимава и с допълнителна дейност. Към Морис започват да се отправят предложения за специални поръчки свързани със шпионаж.

Каква е играта на Морис или известния български разузнавач Емил Боев? Дали ще може да се справи с акулите от Орион? Ще бъде ли разкрит от агентите на ЦРУ и дали българското разузнаване ще успее да подаде успешно дезинформация?




Екранизация на знаменития роман на Жул Верн. Матросите намират в морето загадъчна бутилка, в която има бележка с молба за помощ. Те се отправят на дълго и опасно пътешествие за да спасят капитан Грант.

ЕПИЗОДИ:

1. С Жул Верн по света

2. 37-ми паралел

3. Талкав

4. Златният бог

5. Бен Джойс

6. В плен на канибалите

7. Робинзон на Океания


„Ян Бибиян“ е български игрален филм (семеен, фентъзи, мюзикъл) от 1985 година на режисьора Васил Апостолов, по сценарий на Атанас Ценев и Васил Апостолов. Оператор е Красимир Костов. Създаден е по романа „Ян Бибиян“ на Елин Пелин. Музиката във филма е композирана от Вили Казасян.


„Любовна терапия“ е български игрален филм (драма) от 1987 година на режисьора Искра Йосифова, по сценарий на Детелин Бенчев. Оператор е Емил Пенев. Музиката във филма е композирана от Божидар Петков.


Филмът е посветен на българина Мехмед Пришков от махала Върба, Смолянски окръг, който в началото на 20-ти век е летял с направен от него самолет. Тази история е станалa през 1912 г. в Родопите. Старата граница е минавала между Дожден и Върба. Населението на двете села е било Българско, но едните изповядвали християнската вяра, а  другите - мохамеданската.


„Ламята“ е български игрален филм от 1974 година на режисьора Тодор Динов, по сценарий на Николай Хайтов. Оператор е Борис Янакиев. Създаден е по повестта „Ламята“ на Николай Хайтов. Музиката във филма е композирана от Александър Бръзицов.


„Мълчаливите пътеки“ е български игрален филм от 1967 година на режисьора Владислав Икономов, по сценарий на Любомир Левчев. Оператор е Крум Крумов. Музиката във филма е композирана от Кирил Цибулка.


„Следите остават“ е български детски приключенски филм от 1956 година на режисьора Петър Б. Василев. Сценарият е на Павел Вежинов и представлява адаптация на неговия едноименен роман. Оператор е Бончо Карастоянов. Музиката във филма е композирана от Парашкев Хаджиев.
Дата на премиерата: 1956 г.










„На всеки километър“, „Мъжки времена“, „Топло“, „Мера според мера“ – емблематични за поколения българи са филмите, с които винаги свързваме името Григор Вачков. Роден през 1932 година в с.Трънчовица, бъдещият актьор завършва Лозаро-винарското училище в Плевен. През 1951 г. тръгва да кандидатства в Държавното театрално училище в София, стиснал в ръката си куфар, пълен с... хляб. На входа двама студенти от по-горен курс решават да се пошегуват с него и го „упътват“ към зоологическата градина, която се намирала по същата улица наблизо.  Като видял къде са го пратили, младежът се върнал и казал: За зоологическата градина сте вие двамата. Аз съм за тук! И ще стана артист!По време на подготвителния курс режисьорът Гриша Островски пита всеки от кандидатите за слава защо са тук и какво искат да играят. Тогава Григор Вачков казва, че иска да играе нечовешки роли. А в странно скосените му очи „се виждаха пламъци“ – разказва по-късно състудентката му Татяна Лолова. С този пламък в погледа, с енергията и магнетизма на играта си, той успява да се превърне в звезда с роли в 44 филма. Преди да си отиде от този свят през 1980-та едва на 47 години, актьорът оставя не само богата творческа биография, но и спечелената любов на зрителите - и от екрана, и от сцената.
Григор Вачков със съпругата си Силвия и дъщеря им Мартина Вачкова

Сред най-емблематичните му театрални превъплъщения са тези в пиесите на Йордан Радичков – „Суматоха“ и „Лазарица“. Запознава ги режисьорът Методи Андонов и така се слага началото на едно изключително приятелство помежду им. „Не знам какво ги сближи толкова: дали селският им произход, чистите им души или пък непосредствеността и скромността им, но те сякаш бяха родени един за друг“, си спомня съпругата Силвия Вачкова. В Златния фонд на БНР се пази интервю с актьора, в което той разказва за връзката си с прочутия наш писател и драматург :Моята връзка с творчеството на Йордан Радичков – един от най-големите ни съвременни писатели, освен че е отдавнашна, е вътрешна връзка. Тя не е толкова в единството на мисленето, колкото в единството на усещането. Баща ми е вложил в мене една селска сърцатост, издръжливост, проницателност. Цял живот човек се труди над себе си. Мъчи се да се изгради като човек, но все нещо го гложди отвътре, все гледа да се запази там - по-близко до корена си, до ветровития си характер. Истината в изкуството винаги лежи във възела на смешното и тъжното, на остро комедийното и остро драматичното. Това е мое дълбоко убеждение. В това открих и непрекъснато откривам родството си с Радичков. Вие ме питате дали богатата артистичност, превъплъщенията на Радичков са притегателната стръв за актьора? Лично аз никога не мога да постигна превъплъщение докрай, никога не мога да излъжа зрителя, че не съм аз. Мисля, че това е, което ме свързва с творчеството на Радичков – чувствам се много удобно в кожата на неговите герои.

Въпреки скромността му, че не може да постига пълно превъплъщение, ролята на Лазар е една от емблематичните, изиграни от Григор Вачков. Ето и откъс от пиесата „Лазарица“ на Радичков, която е написана специално за него и той я играе над 50 пъти:Ето, и кукувица ме закука, дълги години живот ми обеща. Чуваш ли, Шаро, колко много години ми изкука кукувицата. Напразно клечиш ти долу под крушата, напразно точиш зъби и ръмжиш. Лай, лай, не ми е за пръв път да ме лае куче. Абе що да слушам, та не си слеза, айде чиба. Туй куче наистина е побесняло, иначе защо тъй ожесточено ще се нахвърля срещу мене, като че не съм му никакъв стопанин, а чужденец. Малко изглежда съм го възпитавал, повече е трябвало да го възпитавам като го бия по главата. Човек отглежда куче, за да го брани, да му бъде страж, а не за да го лае. Държавата що е държава и тя отглежда кучета. Околовръст по границите има яки вълкодави. Те денонощно са на страж и в пек, и в зной, и в дъжд, и в снежни бури, както казват по радиото, а и телевизията в този смисъл се изказва. Но тия граничарски кучета ни за миг не си помислят, че могат да изменят и вместо страж да бъдат на държавата, да клекнат те да я облайват. Възможно ли е държавата да висне ей тъй в крушата като мене, а кучетата й да клекнат отдолу и да я лаят. Че държавата такива кучета ще ги хване за ушите, без окото й да мигне и ще ги прати в кариерите да чукат камъни.Дори след прекарания инфаркт, Григор Вачков до последно играе „Лазарица “ – моноспектакъл, който трае 2 часа и половина. С безбройните си роли, с ведрата си усмивка и нестихваща жизненост той остана завинаги в сърцата на зрителите.  Или, както критикът Никола Вандов пише: „Беше човек, който дава кураж на хората да продължават, да търсят „мъжките времена” в своите трудни делници, да виждат смисъл и красота в живота си. До последно не се предаде, до последно се раздаваше на хората.”
Източник:http://bnr.bg/


„Без драскотина“ е български игрален филм от 1989 година на режисьора Зако Хеския, по сценарий на Константин Павлов. Оператор е Красимир Костов. Музиката във филма е композирана от Кирил Дончев.

Дата на премиерата: 9 януари 1989 г.

Режисьор: Зако Хеския
Композитор/и: Кирил Дончев
Актьорски състав: Тодор Колев


Поради честите отсъствия от дома Горан не може да участва пълноценно във възпитанието на децата си. Младата и красива жена на Благо не може да се примири със самотата и търси топлина извън семейството. А Спас решава да си вземе отпуска и да замине на море, където в луксозен хотел да си поживее “като шведските крале”.

Но пъстрият и шумен свят го посреща без интерес. Колкото и да се опитва да се държи “на ниво”, Спас изпада в смешни, а често пъти и в жалки ситуации. Постепенно започва да разбира, че това, което му се е струвало примамливо, е само лъскава фасада, а истинският живот и радост са сред момчетата в бригадата, където всички го очакват.


Тук тримата легендарни комици са моряци – част от екипажа на кораба „Цанко Церковски“. Когато акостират на чуждо пристанище, тримата тръгват да пазаруват, но местни наркотрафиканти ги объркват с членове на бандата и вместо рокля им дават кашон с пакети кокаин. Разбрали грешката си, мафиотите са по петите им.


„Апостолите“ е български игрален филм от 1976 година на режисьора Борислав Шаралиев, по сценарий на Георги Бранев и Веселин Бранев. Оператор е Атанас Тасев. Създаден е по на „Записки по българските въстания“ на Захари Стоянов. Музиката във филма е композирана от Красимир Кюркчийски.

Дата на премиерата: 1976 г.
Режисьор: Борислав Шаралиев
Композитор/и: Красимир Кюркчийски


„Авантаж“ е български игрален филм от 1977 година на режисьора Георги Дюлгеров, по сценарий на Георги Дюлгеров и Руси Чанев. Оператор е Радослав Спасов. Създаден е по документалната книга „Един прокурор разказва“ на Петко Здравков. Музиката във филма е композирана от Божидар Петков


„Черните ангели" е български игрален филм (драма) от 1970 година, по сценарий и режисура на Въло Радев. Оператор е Атанас Тасев. Създаден е по книгата „В името на народа" на Митка Гръбчева. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков.

Бялото слънце на пустинята е съветски игрален филм от 1970 г. на московското студио Мосфилм и Ленфилм. Представлява съчетание от екшън, комедия, музика и драма, и е смятан за един от класическите истърни, създавани в СССР.

Георги Тодоров Калоянчев (Калата) е български актьор роден в Бургас на 13 януари 1925 г. След отбиване на военната си служба се записва в бившето театрално училище в София. Сред състудентите му в класа на професор Сърчаджиев били още Катя Зехирева, Коста Цонев и Катя Динева.През 1951 г. руският режисьор Борис Бабочкин (по онова време поставил три пиеси в Народния театър) забелязва младия актьор и как превъплъщава образа в „Буря“ на Островски с хумор и драматизъм. Веднага след завършването на института, Калоянчев е приет в трупата на Народния театър. През 1952 г. завършва актьорско майсторство в ДВТУ „Кръстьо Сарафов“ в класа на професор Стефан Сърчаджиев.
Дебютира в киното с филма Утро над родината (1951) – в ролята на циганчето Сали, е душата
на компанията. Но след това за известен период от време не получава почти никакви роли. Точно в този период Калоянчев преминава от Народния в трупата на скоро създадения Сатиричен театър. Следва и поредица от незабравими образи в незабравими филми – щангистът в Специалист по всичко“ (1962), Кондов във „Вълчицата“, инспекторът в „Инспекторът и нощта“, фокусникът в „Най-дългата нощ“ (1969), Риксата в „Привързаният балон“ (1969), Джордано Бруно в италианската продукция Галилео Галилей“ (1969), Езоп в „Езоп“ (1971), „Неочаквана ваканция“ (1981), „Нощните бдения на поп Вечерко“ (1981), „Бон шанс, инспекторе!“ (1984), „За къде пътувате?“ (1990) „Големите игри“ (1999) и „Рапсодия в бяло“ (2002). Играе в над 50 филми.
През 1990 г. по сценарий режисьорът Иван Ничев заснема „Бай Ганьо тръгва из Европа“ с Георги Калоянчев в ролята на прочутия българин. Оказва се, че това е един от най-гледаните филми през първата половина на 90-те.
През 2006 г. излиза своеобразното продължение „Бай Ганьо се завръща от Европа“. Сценарият е писан специално за големият актьор, но десет години по-рано и дълго време не се намират пари за реализацията му. Всичко това налага нов актьор за ролята на бай Ганьо. Огромното си уважение към таланта на Калоянчев Иван Ничев доказва, като въвежда нов, несъществуващ герой в класическото произведение на Алеко Константинов – духът на Бай Ганьо. През 2006 г.
след многото други призове и отличия Калоянчев получава и Наградата на Съюза на артистите за цялостно творчество.
Най-голямата награда за него си остава званието Народен артист – в най-истинския му смисъл на актьор, всенароден любимец от близо половин век.
Автор е на автобиографичната книга Жив съм, ваш съм! (2003).
Умира на 18 декември 2012 г. в София, на 87-годишна възраст

Георги Парцалев е роден в гр. Левски през 1925 г. Завършва гимназията в Плевен, след което учи медицина в Софийския университет. През 1956 година започва работа в Сатиричния театър. Изиграва незабравими роли в “Михал Мишкоед”, “Големанов”, “Ревизор”, “Смъртта на Тарелкин”, а през 1958 г. идва първата му роля в киното — в „Любимец 13“. Постепенно се превръща в живата легенда на българската комедия с незабравимото си участие в „Привързаният балон” (1967), „Кит”, „Петимата от Моби Дик” (1970), „С деца на море” (1972), „Сиромашко лято” (1973), „Баща ми бояджията” (1974), „Два диоптъра далекогледство” (1976), „13-ата годеница на принца” (1987). Умира на 64 години в София през 1989 г. Той си отиде от света на 31 октомври 1989 г. в София. Колегите му от Сатирата още шушукат, че е починал от СПИН.Официалната диагноза е скоротечна левкемия, а близките му твърдят, че е починал от рак на черния дроб.Артист и бохем по душа, Пацата всяка вечер заформя купони за своя сметка за по 20-ина души.Любимото му заведение е несъществуващият вече унгарски ресторант до Сатирата, после барът на хотел “София” и като откриват “Шератън” – той му става любимо местенце. Живее на таван под наем, но поддържа легендата, че е богаташ. Запалва се по колекционирането на антики, икони, ретромебели, стари бижута.Много легенди се носят за актьора, повечето действителни случаи.Веднъж той и Стоянка Мутафова, като видели, че изпускат влака, а имали участие, лягат на релсите пред тръгващия от гара Димово влак,машинистът успява да спре в последния момент.Друг път заради него спира международният влак за Москва на спирка, на която не спира по принцип – Бяла, заради
известността на актьора началник влакът склонил.Суетата на Георги Парцалев е пословична. Винаги искал по-голям хонорар от колегите си, защото е звезда, и много обичал да се снима и да разглежда снимките си.По-драматичната страна на таланта си за първи път показва като бай Иван съботянина в “Тримата от запаса”. За съжаление голямата му професионална мечта – да се превъплъти в образа на Дон Кихот, така и не се сбъдва.Обикновено играе сам, а сред колежките, с които застава на сцената, са Стоянка Мутафова и Татяна Лолова. В едно от последните си интервюта Георги Парцалев казва: “Чувствам се еднакво добре навсякъде. Киното, например, създава популярност. То просто е една индустрия. В него сълзата може да се създаде и изкуствено. Докато в театъра за една сълза в последно действие трябва да воюваш още от първото. За естрадата трябва друга нагласа. При нея трябва да превземеш залата. Това много ми помага в работата ми. Телевизията пък дава възможност да играеш това, което не си могъл в театъра”."Смехът е сериозно нещо. Не можем да караме хората да се смеят на глупости"- обича да казва той.Ето какво разказва за него актрисата Цветана Гълъбова: “През 1962 г. репетирахме и играхме заедно в "Свинските опашчици". Точно бяха пуснали приказка, че Парцалев е толкова смешен за публиката само защото говори смешно. Режисьорът Методи Андонов се зае да покаже, че това не е вярно – Парцалев е смешен, защото има сценично присъствие от най-висока проба. Играеше Нуц и имаше само две реплики. Методи му ги отне и тях и ги даде на Златина Дончева, която играеше съпругата му. Така Парцалев по време на целия спектакъл не продумваше нито една дума.Въпреки това смехът на публиката при неговата игра беше до задушаване. На всеки спектакъл Парцалев показваше нови и нови импровизации. Имаше толкова смешни находки, че и ние по сцената едва се удържахме. Зрителите ни прекъсваха с ръкопляскания и тропаха с крака от възторг при неговата игра. Това беше още един пример, че Парцалев не само говори смешно, а просто е велик актьор.”
По Агенция БЛИЦ / в-к Над 55, Иванка Николаева – С. М.


Невена Богданова Коканова е родена на 12.12.1938 г. в Дупница. Починала на 03.06.2000 г. Започва кариерата си на 18 години в средата на 1950-те в Ямболския театър, без да има специално образование. Изиграва над 50 роли в киното. Блага Димитрова написва "Отклонение" специално за нея.
Снима се за пръв път във филма "Години за любов" на режисьора Янко Янков. Изпълнява ролята на Ирина от екранизацията на романа "Тютюн" (реж. Никола Корабов, България/СССР, 1962), "Инспекторът и нощта" (1963), Лиза от "Крадецът на праскови" (реж. Въло Радев, 1964), Ана от "Карамбол" (1966), Герда от "Дъх на бадеми" (1967), Неда от "Отклонение" (1967), "Botschafter morden nicht/Посланниците не убиват" (реж. Георг Леополд, ГДР, 1970), Тинчето от "Момчето си отива" (1972), "Дърво без корен", 1974), "Матриархат" (1976), "Слънчев удар" (реж. Ирина Акташева и Христо Писков, 1977), "Трите смъртни гряха" (1980), "Бъди щастлива, Ани", "Обич", "Спомен за близначката" и др. През 1969 г. се снима във филма на голямата италианска кинорежисьорка Лилиана Кавани "Галилей".
Получава награди на Варненския фестивал. Удостоена е с приза "Златна камера" на Съюза на българските филмови дейци.
В Ямбол има Театрални празници и Драматичен театър


Телевизионна постановка от 1973 година.По едноименното произведение на Петко Тодоров.

Режисьор Вили Цанков

Оператор Крум Георгиев

В ролите: Йосиф Сърчаджиев, Йордан Спиров, Катя Иванова, Маргарита Дупаринова, Иван Кондов, Богдан Глишев и др.

Хубавата Цена решава да свика седянка. Пристигат момите и ергените. Девойката е ухажвана от по-смелите, но братята й ги гонят и всички си тръгват. Останала сама, Цена чува познатия й вече глас на Змея Горянин, който успява да я омае с нежните си слова и тя отива в пещерата му. Разбира, че макар и различен от другите, той е по-добър и по-честен. А Змеят, докоснат от чистотата и красотата на момичето, за пръв път чувства, че има сърце. Щастието им е краткотрайно. На другия ден пристига цялото село, за да освободи Цена. Когато тя заявява на всички, че ще се омъжи за Змея, един от братята й прекъсва младия й живот.




Българска сатирична анимационна поредица от 11 късометражни филма, създадени в периода между 1970 и 1990 година от Доньо Донев. Донев е автор на персонажите и режисьор на филмите. Автори на сценариите са Доньо Донев, Анастас Павлов, Георги Чавдаров, Димо Боляров.

В произведението са използвани типични за Донев изразни средства: опростени фон и линии, деформирана реч, междуметия, музикален съпровод на тъпан и гайда. Оживеният анимационен стил е дело на аниматора Антони Траянов.

Поредицата постига голям успех. Всеки един от епизодите е удостоен с поне една международна награда.

През 1992 г. е основан хумористично-сатиричния вестник „Тримата глупаци“, носещ името на персонажите от филма, чийто главен редактор също е Доньо Донев. От 1997 г. изданието е преименувано на „Четиримата глупаци“.


„Бай Ганьо тръгва из Европа“ е български игрален филм (комедия) от 1991 година на режисьора Иван Ничев, по сценарий на Марко Стойчев. Оператори са Георги Николов и Яцек Тодоров.

Създаден е по фейлетона „Бай Ганьо тръгва из Европа“ на Алеко Константинов. Музиката във филма е композирана от Божидар Петков.


„Криворазбраната цивилизация“ е телевизионен мюзикъл, постановка на Българската национална телевизия от 1974 година по едноименната класическа пиеса „Криворазбраната цивилизация“ на Добри Войников.

Режисьор на продукцията е Хачо Бояджиев, музиката е композирана от Дечо Таралежков. Главните роли се изпълняват от Георги Парцалев, Георги Калоянчев, Ружа Делчева, Никола Анастасов, Лора Керанова и Зорка Димитрова.

Това е вероятно най-популярната адаптация на късно-възрожденската пиеса на Войников. Великолепната сценография, незабравимата музика и точно подбраният актьорски състав превръщат произведението във водеща творба в жанра на мюзикъла и телевизионните постановки.


Денев е специалист в областта си, който нямайки свободно време да напише доктората си, се съгласява на помощта, която му предлага неговият братовчед – Иван. А именно – да си разменят местата. Трудно е някой да разбере играта им, тъй като приликата между двамата е наистина голяма. Иван е управител на магазин, о̀правен в далаверите и със сериозен успех сред жените. Но попаднал в академичната среда на братовчед си, задачата му ще се окаже не така лека.


„Последният ерген“ е български игрален филм (комедия, драма) от 1974 година, по сценарий и режисура на Владимир Янчев. Оператор е Крум Крумов. Музиката във филма е композирана от Найден Андреев. Художник на постановката е Петко Бончев.

Художникът Александър Цоков (Тодор Колев), последният ерген в квартала, предприема решителна стъпка в своя живот - да се ожени. Оказва се, че преди това той трябва да води малка война с родителите - Зара и Камен Шишкови (Татяна Лолова и Андрей Чапразов) на любимото момиче Йорданка (Цветана Манева), които търсят по-подходяща партия за дъщеря си - някой по-млад и по-заможен. Брат й Тео (Стефан Мавродиев) също е срещу Цоков.

Малко остава родителите да спечелят битката - бащата използва служебното си положение, за да спре сватбата. Стига се до странни и неудобни ситуации...

Изправен пред възможността да го разделят с любимата, Цоков прибягва до помощта на свой близък приятел полковник (Георги Георгиев-Гец). Двамата решително щурмуват еснафската крепост. Любовта тържествува.

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ