Днес ще ви припомним няколко популярни стари  филма от „едно време“. Една приятна възможност да ги гледаме отново и да се върнем в златните години на българското кино. А понеже сме сигурни, че най-доброто тепърва предстои, предричаме една платинена епоха за настоящото поколение български актьори и режисьори. Предвид факта, че български филми все по-често вземат призови места на много чуждестранни фестивали, тази наша прогноза изглежда все по-реална.
1. Опасен чар
„Опасен чар“ е български игрален филм от 1984 година, криминална комедия на режисьора Иван Андонов, по сценарий на Свобода Бъчварова. Оператор е Пламен Вагенщайн. Музиката във филма е композирана от Георги Генков.
Комедия, в която главният герой се препитава чрез най-различни измами. Обикаляйки из цялата страна, той омайва доверчиви жени с предложения за брак и в изобретателността си стига дотам, че когато милицията започва да го издирва, се обявява за умрял.
2. Крадецът на праскови
„Крадецът на праскови“ е български игрален филм (драма) от 1964 година, по сценарий и режисура на Въло Радев.
Специална награда на журито, награда за женска роля на Невена Коканова, награда за мъжка роля на Раде Маркович, Варна, 1964г.
3. Осъдени души
„Осъдени души“ е български игрален филм (военен, драма, романтичен) от 1975 година, по сценарий и режисура на Въло Радев.
Филмът печели златен медал и награда за мъжка роля на Ян Енглерт на VI МКФ на Червенокръстките и здравни филми, Варна, 1975, награда за режисура, награда за операторска работа, награда на СБХ на Константин Джидров на фестивала „Златната роза“, Варна, 1976 и други.
4. Куче в чекмедже
„Куче в чекмедже“ е български игрален филм (драма, семеен) от 1982 година на режисьора Димитър Петров, по сценарий на Рада Москова. Оператор е Атанас Тасев.
Родителите на Миташки са разведени, майка му работи по цял ден и той си стои сам вкъщи с телевизора. Голямата мечта на момчето е да има куче. Заедно с двама приятели събират последните си стотинки, купуват Рошко и започват да се редуват у кого да нощува кучето. Това довежда до редица бели и усложнения.
5. С деца на море
„С деца на море“ е български игрален филм (семеен, комедия) от 1972 година на режисьора Димитър Петров, по сценарий на Братя Мормареви.
Едва ли има човек, който да не си спомня култовата семейна комедия от 70-те години на миналия век „С деца на море”. Във втората новела „Фотолюбител“ децата нарушават плановете на съседа си от София чичо Манчо, който е в командировка в Несебър с чужда жена. Ролята на чичо Манчо се изпълнява от ненадминатия Георги Парцалев, а едно от децата е малкия тогава Кирил Петров.
6. Дами канят
„Дами канят“ е български игрален филм (комедия) от 1980 година на режисьора Иван Андонов, по сценарий на Георги Мишев.
Чаровен инструктор по шофиране след развода си се отдава на лекомислени авантюри. И въпреки че всяка от жените, които го ухажват, се опитва здраво да го впримчи, неотразимият Дон Жуан успява да излезе от всякакви капани.
7. Оркестър без име
„Оркестър без име“ е български игрален филм (комедия) от 1982 година на режисьора Людмил Кирков, по сценарий на Станислав Стратиев.
Четирима самодейни музиканти: Велко (Велко Кънев), Филип (Филип Трифонов), Павел (Павел Поппандов) и Гошо (Георги Мамалев), завладяни от мечтата да прибият на музикалните сцени на българскато черноморие, правят оркестър и заминават на турне. Но успехът им не зависи само от таланта. Филм, в който се разказва за море, любов и още нещо.
8. Вчера
„Вчера“ е български игрален филм (драма) от 1988 година на режисьора Иван Андонов, по сценарий на Иван Андонов. Филмът се основава на романа на Владо Даверов „Вчера“.
Краят на 60-те години. Времето на Бийтълс, Ролинг Стоунс и настъпването на сексуалната революция. Тези събития имат своето ехо и в софийската английска гимназия, в която учат предимно деца на висши партийни функционери. Реда в училището непрестанно провокира свободолюбивите характери на неговите възпитаници.
9. Изпити по никое време
„Изпити по никое време“ е български игрален филм (семеен, комедия) от 1974 година на режисьора Иванка Гръбчева, по сценарий на Братя Мормареви.
Филм за родителските амбиции без реално покритие. Майката смята, че синът й трябва на всяка цена да се научи да свири на цигулка, защото има талант. Детето няма никакво желание за това и изпраща при учителя по музика едно свое другарче. В края на годината децата дават концерт пред своите родители и учители. Митко се проваля, но майката решава, че той трябва да свири на пиано, щом е претърпял неуспех с цигулката.


Карло Педерсоли, известен на всички като Бъд Спенсър, е починал днес следобед в болница в Рим на 86-годишна възраст. Тъжната вест е била потвърдена от сина му Джузепе.
„Татко си отиде в мир, без да страда. Всички бяхме около него, последната му дума беше „Благодаря“, съобщи Джузепе, син на Карло Педерсоли ,цитиран от iltempo.it.

Бъд Спенсър е псевдонимът, под който е известен италианския актьор Карло Педерсоли. Роден е на 31 октомври 1929 г. в Неапол. Преди да добие известност в киното, постига успехи в плуването - той е първият италианец, преплувал 100 м свободен стил за време под 1 минута. По образование е юрист. Сред най-известните му филми в киното са тези, в които си партнира с Терънс Хил.

Малцина знаят, че култовият филм „Оркестър без име” е истинската история на една българска студентска група – „Тонус”. От нея тръгват певческите кариери на Мая Нешкова и „ритонеца”-випбрадърец Здравко Желязков. По ирония на съдбата обаче, Мая и Здравко не участват в събитията в онова горещо лято на „Каваците”, откъдето е почерпил сюжета си сценарият на Станислав Стратиев. Прототипът на героинята на Катето Евро е Камелия Войводова – прелъстителна красавица, която умира от СПИН.
Някогашната студентска група „Тонус” се състояла от четирима оркестранти, трима души духова секция и солисти. Вокалисти на оркестъра станали Мая Нешкова и Здравко Желязков. Официално ръководител на групата се водел композиторът Любен Цветков от Оряхово, но реално я ръководел Валентин Пензов – дългогодишният директор на фестивала „Пирин фолк” в Сандански и носител на „Гран при” на предпоследния „Златен Орфей” през 98-а. Самият Пензов и до днес се чуди как Станислав Стратиев е разбрал за патилата им през онова лято на 75-а, когато оркестърът заминава за „Каваците” и там се случва мо-та-мо всичко, познато ни от филма „Оркестър без име”. 
„Та и повече от това!” смее се днес композиторът, връщайки се назад в онези романтични времена.При създаването си „Тонус” прави впечатление с ентусиазма на талантливите млади хора в него. Мая Нешкова е още ученичка, по престилка и обута в ? чорапки, когато я виждат за пръв път на сцена „като солистка на четирима, дрънкащи фалшиво на китара”, смеят се свидетели на случката. Момчетата от оркестъра си я харесват и я взимат в „Тонус”. Здравко постъпва при тях вече като студент в Консерваторията. Родителите му са разведени, баща му плащал някаква малка издръжка, младият „ритонец” още бил беден провинциалист в столицата и нямал и хал хабер, че съдбата ще го срещне със софиянката Катя.
Първото впечатляващо участие на „Тонус” е в Младежкия дом „Лиляна Димитрова” в София, където се провежда градският преглед за участие в култовия някога фестивал „Ален мак”- Благоевград. Групата прави страхотно впечатление – канят ги да пеят на „Предела”.
На самия фестивал „Ален мак” обаче се явяват пияни. Станало случайно – накарали ги да отидат на посещение при работниците в едно шивашко предприятие в Благоевград – ТПК „Рила”, и там началникът на цеха извадил да ги почерпи с 2 бутилки „Преслав”. „Участието ни после беше пълен провал, който обаче завърши с бурни аплодисменти!”, разказва самият Пензов за онзи „позорно”-славен миг в историята на „оркестъра с име”.


Официалният им ръководител Цветков вече бил известен с песен на дуета Стефка Берова и Йордан Марчинков, и за групата вече почва да се говори. Но… участия няма. Не щеш ли, на хоризонта се явил Бате Заре – композиторът Светозар Русинов, лека му пръст, който казал на Пензов, че бил уредил да пеят в заведение на „Каваците”, но условието било оркестърът да тръгне без духовата секция и без солистите си.„Солистът ще съм аз!” рекъл Зарето. По онова време, ако и вече да бил женен, той си паднал по пазвата на една ученичка на име Катя, макар че си било направо опасно да се задява с нея, щото баща й бил офицер от службите. За кого мислите, че става въпрос?! – За Катето от „Ритон”. На Пензов се паднала нелеката задача да обясни на вокалистите Мая и Здравко, че те няма да ходят на море, понеже солист ще е Бате Заре. Мая не направила въпрос, но Здравеца доста се разпенил, като му казали, че остава извън групата. „Айде, бе копелета – уж сме заедно, пък тръгвате без нас, да му е*а майката!”, подлютил се той в типичния си стил. Накрая – какво да прави, клекнал, примирил се. Двамата с Мая остават в София. Бате Заре в онзи момент бил вече голямата работа – току-що бил спечелил “Орфея” с песен за чавдарци, демек – за бай Тошо.И така, група „Тонус”, с чувствително подменен състав, тръгва за морето. Първата перипетия ги чака на гарата в Бургас – струпват им уредбите на перона, та едва успяват да си ги съберат. Потеглят за „Каваците”. Стигат до мястото, което се оказва кръчма без сцена, с някакво малко подиумче – метър и 20, на метър и 50. Но това не е голямата беда – началникът, с когото уж Зарчето бил се уговорил „твърдо”, се оказал… домакин. Като видял „мигрантите”, духнал нанякъде, та се не видял. Тогава Пензов предприел съобразителна крачка – задействал някакъв партиен секретар, че „тука са пристигнали композиторът на Тодор Живков и групата му и може ли така да ги посрещат?!?”
Партиецът моментално задвижил нещата и оркестърът се установява в кръчмата „с протекции”. Там пеят 2 месеца. Първоначално само „дрънкали”, без никой да ги забележи. Една вечер на домакина му пламнали фитилите: „Абе, момчета, нямате ли нещо по-така?! Барем да си оплакне очите човек?!? Хората искат да си пийнат, да погледат така нещо по-засукано, а вие – дрън-дрън!…”. Така на сцената се качва Камелия Войводова – прототипът на Рени от „Оркестър без име”. Тя тръгнала за без пари, ей-тъй – да се поразходи из морето с момчетата, но дошъл моментът и да „свърши работа”. На домакина му светнали очите, когато Камелия кръстосала крака на сцената „да се прави на Джоан Бейз”. Вече нямал нищо против момчетата „да си свирят”. Тя пък нямала нищо против да се черпи на масата на началника и да му посещава бунгалото. Всичко е ясно и от филма.Дали някой е разказал „подробностите от пейзажа” на онова романтично лято, или Стратиев е бил пряк свидетел на събитията, днес никой не може да каже със сигурност, но факт, че сценарият на „Оркестър без име” е досущ историята на „Тонус” през онова лято.
На другата година приели Мая Нешкова и Катето от „Ритон” да учат в Консерваторията. Историята на всеки един от истинските герои е публично известна, защото те са знаменитости. Трагично завършва само животът на Камелия/Рени, която първо се омъжила за някакъв поляк, а после така я орисала съдбата, че умряла от СПИН. „Не беше само хубава, и пееше. Джазът й вървеше. Като човек беше много отворена и купонджийка. Разби бая сърца, но пък как трагично си отиде!…”, спомня си за нея композиторът Валентин Пензов.
ДОСИЕ:Филмът на Людмил Кирков е създаден през 1982-ра и пресъздава историята на четирима бедни провинциални музиканти, мечтаещи да превземат световните сцени. Велко, Павката, Жоро и Филип, Георги Русев, в ролята на комшията, чиито кокошки не искат да мътят, маститият и похотлив управител на кръчмата Димитър Манчев, авторът на песента „Оставаме“ – Борис Карадимчев, и Рени – Катето Евро, са незабравимата компания на „Оркестър без име” – история за любов, море и „още нещо” – филмът, който помнят и харесват няколко поколения българи.
www.bgspomen.com
Източник: http://bulgaria365.info/



33.

- Риба, ама цаца...
- Цаца, ама риба! (“Кит”, 1970)





32.

- Когато татко се ядоса на мама, чупи чаши. Това е, защото жена не се удря.Ама е по- скъпо.“ (“Таралежите се раждат без бодли”, 1971)





31.

- Ай, ожени се, че да има време да се разведеш. (“Мoмчето си отива”, 1972)





30.

- А какво е командировка?

- Когато ти плащат, е командировка, а когато ти си плащаш, е курорт. (“С деца на море, 1972 г.)





29.

-Турското ни кафе е виетнамско (Селянинът с колелото, 1974)





28.

-Въх, уби мъ! (Криворазбраната цивилизация, 1975)





27.

-Аз, например може и да не съм прав, но кюфтетата без лук не ги одобрявам. (Вилна зона, 1975)





26.

-Едно е да искаш, друго да можеш, трето и четвърто е да го направиш.(Мъжки времена, 1977)





25.

-Ей, голям човек е дакелът! (Топло, 1978)





24.

-Ау, ти знаеш ли че имаш страшни очи! (Дами канят, 1980)





23.

-Може да е “Сейко”, но е назад. (Оркестър без име, 1982г.)





22.



-Паднал й бил гласът! Ами че наведи се да си го вземеш! (Оркестър без име, 1982)





21.

-Ти какво си мислиш, ма? И ние пушим цигари Кент и ядем бонбонки Тик-Так! (Оркестър без име, 1982)





20.

- Абе, Гоше, ще оглушеем с това твое думкане, бе! Здравето ми взе! Ти мани ме мене, ами кокошките спряха да снасят, при 20 кокошки – яйца от пазара купувам! Аз и на война съм бил, ама такова чудо! Бомбардират, бомбардират, па спрат. Какво беше това чудо, какво беше това изкуство? (Оркестър без име, 1982)





19.

-Млад съм бе! Живее ми се! (Оркестър без име, 1982)





18.

-Вземи ме, лодкарьо, на своята ладия лека.(Дами канят, 1980)





17.

- Ама и между софиянците имало големи серсеми.

- Има. Големи серсеми. То повечето сме от селата, ама има. (Баш Майстора - На море, 1982)





16.

-Кокошка може да долети отвсякъде, яйце не! (Господин за един ден, 1983)





15.

-Парите са тор, от която изникват красиви цветя. (Опасен чар, 1984)





14.

-Икономията е майка на мизерията. (Опасен чар, 1984)





13.

-Не, дарлинг, ти си трезва като малко пухкаво пингвинче. (Опасен чар, 1984)





12.

-Вече не се казва да построим кочина, вече се казва да реализираме кочина! (Опасен чар, 1984)





11.

-Как може истината да се дели на две? Тя цялата истина е една. Аз на това ги уча всеки ден, че всички деца са равни. Поне докато са в училище. (Вчера, 1988)





10.

- Това какво е?

- Куче. Куче-касичка.
- Куче? Старомодно…
- Имаме модерни! Зар-касичка и шлем-касичка.
- Това куче защо е зелено?
- Това е крокодилче!
- Така ли? Защо не пише?
- Заяжда. От влагата…
- Лошо! Лошо, другарю…
- Седларов.
- Лошо, Седларов, лошо!"Опасен чар", (1984)





9.

-То от кино не се забременява!"Вчера", (1988)





8.

-Имам да спя още 10 минути и идвам. (С деца на море, 1972)



7.

-Бийтълс… Бийтълс… К’ви са тия маймунски танци, вземете изтанцувайте по един валс, покажете че сте млади хора!Вчера (1988)



6.

-Не съм казвал, но пак повтарям. Вчера (1988)



5.

-Няма да си играем тука на абстрактен хуманизъм. Сега ще видите вий, кон боб яде ли!Вчера (1988)


4.

-Тате каза, че ще ми купи колело, ама друг път! (Куче в чекмедже, 1982)





3.-Ай сиктир, ще й свиря десет дена под прозореца! Да не е Лайза Минели? (Оркестър без име, 1982)


2.- Само от добър приятел се става качествен предател. (Вчера, 1988)


1.-Като говориш с мен, ще мълчиш! (Дами канят, 1980)
                                              

Жанр: Комедия


Година: 1979


Режисьор: Николай Волев Сценарист: Братя Мормареви Оператор: Венко Каблешков Музика: Иван Стайков Художник: Николай Сърчаджиев

Актьорски състав: ТОДОР КОЛЕВ - доцент Денев/братовчеда Иван ПАВЕЛ ПОПАНДОВ - Кънчо Пеев ЙОРДАНКА КУЗМАНОВА - Кортинска РАДОСВЕТА ВАСИЛЕВА - Шивачева ЛЮБЕН КАЛИНОВ - Русев ГЕОРГИ РУСЕВ НАДЯ ТОДОРОВА АНЕТА СОТИРОВА ИВАН ЯНЧЕВ ГЕОРГИ МАМАЛЕВ КИНА МУТАФОВА ТАНЯ ВУЧКОВА ЕВА-МАРИЯ РАДИЧКОВА ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ ИВАН КУТЕВСКИ ТЕОДОР ЮРУКОВ ЕКАТЕРИНА СЛАВОВА НИНА АРНАУДОВА АНТОН КАРАСТОЯНОВ ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ ТРИФОН ГЕОРГИЕВ

Описание: Доцент Денев е талантлив учен, но не може да подели времето между обществената и научната си дейност. Неочаквано му хрумва идеята да доведе от село братовчед си Иван. С него си приличат като две капки вода. Иван започва да се появява, където е необходимо протоколно присъствие, а доцентът си работи върху научната тема. Отначало неуверено, но с все по-голям ентусиазъм Иван навлиза в новата си роля и стремежът му от всичко да изкарва материални облаги придобива застрашителни размери. Но когато Двойникът застрашава и личния живот на Денев, той не издържа и го изгонва.

Актьорът от унгарски произход Михали "Мичу" Месарош, станал световноизвестен с ролята си на извънземното същество Алф, е починал. Това съобщава неговият дългогодишен приятел и мениджър Денис Варга, цитиран от Си Ен Ен.


По безсмъртното произведение на Карл Май. Приключенията на Винету и Поразяващата Ръка (Олд Шетърхенд) - защитниците на златото на апачите...
Винету е литературен персонаж от романите на немския писател Карл Май.
Той е индианец от племето апахи. Баща му се казва Инчу-чуна, а „духовният му баща“ е немец-емигрант на име Клеки-Петра. Кожата на Винету има сребрист оттенък. Негови приятели са Олд Шетърхенд, Олд Файерхенд и др. Почитан навред, многобройните му качества и достойнства са измерими само с тези на Олд Шетърхенд. Двамата са кръвни братя и почти винаги са заедно. Убит е от отряд на сиусите при спасяването на група бели заселници. Преди смъртта си Винету изповядва пред Олд Шетърхенд, че се чувства християнин.
Образът на Винету е идеализиран образ на индианските народи в творчеството на Карл Май. Той е пример за потенциала на „червената раса“ и за високият морал, които биха могли да достигнат индианските народи при подходящо поведение спрямо тях от страна на „носителите на цивилизацията“.
В киното образа на Винету е известен най-вече от германо-френско-италианските филмови продукции, където ролята на индианския вожд се изпълнява от френския актьор Пиер Брис.
В България и в бившите социалистически страни, особено популярен е Гойко Митич в изпълнение на ролите на знаменити индиански вождове, който също е наричан и „Източният Винету“, но не е играл ролята му чак до 2002 г.

В ролите : Григор Вачков, Георги Калоянчев, Константин Коцев, Георги Парцалев, Стоянка Мутафова, Георги Георгиев–Гец, Иван Братанов, Константин Кисимов, Любомир Димитров, Жанет Митева, Цвятко Николов, Петър Слабаков, Васил Попилиев, Стоян Гудев, Досьо Досев, Петър Антонов, Янка Влaхова, Йорданка Кузманова
Към филма >>>

 Резюме : През Втората световна война един балон се откъсва от румънския град Плоещ, преминава Дунава и се спира над планинско село в България. Селяните са стъписани от появата му и решават да го свалят с един залп. Балонът литва към планините. Преследвачите организират хайка, но се оказва, че не са единствените преследвачи… Изпречва им се въоръжена група от другото село. Спорът за притежание на балона се превръща в ръкопашен бой. Намесва се полицията. Автор на сценария е Йордан Радичков и неговите човеци са хем битови, хем крият общочовешки добродетели и пороци.

 В своите „Задочни репортажи“ Георги Марков казва за филма следното: "Смятам, че българското кино може да се отъждестви с балона от филма(...). Балонът, който плуваше по небето като жив символ на свободата, а отдолу - партийната бюрокрация, втурнала се злобно и отмъстително да го свали...“. Именно „Привързаният балон“ става повод за печално известното партийно постановление „За някои явления на идеологическия фронт“, ликвидирало в зародиш опитите за нормално кино и някаква българска „нова вълна“ в края на 60-те години. Формулировката на тогавашните партийни бюрократи е била, че "филмът представлява подигравка с българина, с човешкото и националното му достойнство". Обвиняват го, че „събитията и героите са разкрити през призмата на песимизма и неверието в човека“. Нападки има и към артистите, които „безкритично са се съгласили да изпълняват роли, обидни за нашия народ“. „Разстрелването“ на филма обрича на дълго мълчание режисьора Бинка Желязкова и дава отпечатък върху целия й по-сетнешен творчески път.

В списание "Кино" през 2004 г. Елка Николова, автор на филма "Бинка" за Бинка Желязкова, казва за Балона следното: "Това е филмът, който е може би най-емблематичен за Бинка Желязкова и нейната съдба в киното. Той е на световно ниво и всеки, който е видял дори и откъс от него, иска да го гледа отново и отново. Такава е силата му и днес. Гледайки нейните филми човек си мисли, че българското кино е живо, ангажирано, пълно с енергия и въображение. И това е вече много, защото става въпрос за традиция и приемственост."

В началото на 20-и век на малка гара пристига пътуващата театрална трупа "Обнова" начело с Пиер Стоманяков. В нея са съпружеските двойки Сярови и Бекярови, навъсен студент, избягал от заможното си семейство, един анархист и един реквизитор. Възрожденският ентусиазъм е единственото "богатство" на артистите. Преди спектакъла на "Отело" се разболява изпълнителката на Дездемона. Трябва да се намери спешно заместничка. Така в трупата попада влюбената в театъра млада учителка Елисавета Стрезова.

Филмът поставя и един въпрос за избора, който вълнува всеки млад творец и днес. Кое е по-достойно: лекият, евтин път към водевила или трудният, мъчителен път на истинското изкуство.
Награда "Сребърен портокал" на Втория международен фестивал на игралното кино в Анталия (1978).
Към филма >>>>

„Наша земя“- Български игрален филм (драма) от 1952 година на режисьорите Антон Маринович и Стефан Сърчаджиев, по сценарий на Веселин Ханчев и Хаим Оливер. Оператор е Емил Рашев. Музиката във филма е композирана от Константин Илиев, Александър Райчев.
Към филма >>>>


Днес и снимките, и филмите за Черноморието от онова време будят само носталгични усмивки. И все пак ... имаше много чар ! Несебър и Созопол не бяха туристически атракции, а обикновени рибарски селища... 

На пустият плаж "Кабакум" край Варна вместо сегашните хотели имаше тръстика и дюни, а недалеч от брега можеха да се видят делфини ... а за Поморие даже и песен нямаше още, разказва Кирил


Ана Кочева

Едва ли има човек, който да не си спомня култовата семейна комедия от 70-те години на миналия век „С деца на море”. Във втората новела "Фотолюбител" децата нарушават плановете на съседа си от София чичо Манчо, който е в командировка в Несебър с чужда жена. Ролята на чичо Манчо се изпълнява от ненадминатия Георги Парцалев, а едно от децата е малкия тогава Кирил Петров. Сега, почти 30 години по-късно (филмът, по сценарий на братя Мормареви, е от 1972 г.) Кирил е популярен глас от радиоефира. Той е единият от „Тройка на разсъмване” по радио Витоша и отново е с деца на море. Само че не във филм, а в действителност и не с други, а със собствените си отрочета - Иванчо и Марийка.
Макар и да държи семейството си съзнателно настрани от обектива, „Торнадо” все пак  щракна кадри от семейната почивка на Петрови точно както навремето правеше и Кирето заедно със своя филмов приятел. Всеки зрител помни репликата: „Кире, мери!”, след която малкият герой от филма измерваше разстоянието до обекта, предназначен за снимка. Сега, в епохата на дигиталната техника, това не се наложи. Наред с техническия прогрес обсъдихме с радиоводещият и неизбежните промени около нас и новата ера „с деца на море”.

Кирчо в кадър от филма

„Почивката на Черно море , или просто Морето, както го наричахме, през 70-те години беше нещо сакрално! – каза К. Петров за Торнадо. - Този момент във всяко семейство се обмисляше, обсъждаше и подготвяше с трепетно очакване през цялата година ! Поотрасналите деца, ако имаха късмет, ходеха на "пионерски лагер" в Бяла, Равда и Обзор, където се влизаше в морето под строй и свирка за пет минути, а по-възрастните - на тогавашния "ол инклузив" - профсъюзните почивни станции. 

Авантюристите ходеха на палатка или на квартира с една баня за 12 души и тоалетна на двора, а баровците - на Съни бийч и Златните ! Леле , какви курорти бяха това ! На фона на развитосоциалистическата действителност тогава в страната, тези два курорта бяха като ярко цветно петно върху скица с въглен ! Днес и снимките, и филмите за Черноморието от онова време будят само носталгични усмивки. И все пак ... имаше много чар ! Несебър и Созопол не бяха туристически атракции, а обикновени рибарски селища... На пустият  плаж "Кабакум" край Варна вместо сегашните хотели имаше тръстика и дюни, а недалеч от брега можеха да се видят делфини ... а за Поморие даже и песен нямаше още ! Това време няма да се върне, и може би е за добро. Нещата се променят и макар автентичността да е изгубена, днешните възможности за почивка са несравними с "Балкантурист" от онова време. А и днешните деца , освен делфин в морето, искат и wi-fi на плажа”, констатира неизбежното Кирил.

Попитах го на какво го е научило онова залечно лято, когато е снимал "С деца на море". „Онова далечно вече лято ми отвори очите за нашето Черноморие. Филмът се снимаше в стария Несебър и Слънчев бряг в продължение на цялото лято и доста снимки бяха на плажа ! Слънце, море, пясък ... мечтаната ваканция за всяко дете. Макар че снимането на филм не е лесна работа, едно дете го възприема повече като игра. Вече се бях снимал в един филм и знаех за какво става дума, но тук имаше много интересни подробности, които научих допълнително, а и снимачните площадки бяха много разнообразни. Научих се и да играя на карти в почивките !”, спомня си Кирил. И добавя, че най-яркият му спомен от Георги Парцалев буквално бил огромният златен кръст, който актьорът носел на шията си , както и множеството пръстени. „Той беше много, много добър човек и не се държеше като звезда, а наистина като чичо Манчо ! Така си говорехме с него и извън снимачната площадка, само че беше чичо Жоро. След като приключиха снимките в "Ханската шатра" - сцената с кИбапчетата, Георги Парцалев настоя и ни заведе отново там и я повторихме, само че без камера, като той почерпи всички ни, впрочем той така се държеше и с целия екип”, продължава да си спомня радиоводещият.

Кирил с децата си на море това лято

Питам го накрая как минават настоящите му лета вече със собствените му деца на море. „Моите лета на море с деца минават точно като "С деца на море" ! Двете ми деца са точно в тая възраст, когато се правят всички геройски бели. Щастлив съм с тях. Осмислят  ми живота и го правят по-интересен. Споделям любопитството им към вселената и всичко останало !  Радвам се, че обичаме еднакво морето, от което трудно мога да ги извадя,  след като пристигнем вече там. Обичаме и дългите разходки, в които изкушенията следват едно след друго ...”
http://frognews.bg/

Държава : Чехословакия

 Година : 1982-1984


 Резюме : Фердинанд Тренкел си идва една сутрин от Планетата на цветята. Той носи със себе си две цветя - с едното може да лети, а чрез другото може да стане възрастен за малко.

Група деца без да искат съживяват три кукли от влакчето на ужасите - Вещица, Великан и джуджето Румпи. Те са все още с разбиранията си от времето, когато са превърнати в кукли и изглеждат едновременно страшно и нелепо в съвременнния свят на ГДР.

Две новели са обединени от общи герои и проблемите, свързани с разминаването на желанията на различните поколения:

"Изкушение"

Две деца намират портмоне. Радостта е голяма. Малкият Славчо черпи всички сладолед, боза и пасти. По-големият му брат Митко решава, че постъпката им е неправилна и настоява да намерят на кого е портмонето и да го върнат. Така децата се срещат с редица хора, докато открият собственика – това е тяхна съседка, която винаги им се кара и се оплаква на родителите им. Вместо благодарност те получават нови упреци.

“Концерт за цигулка”

Синът на сем. Пенчеви – Митко, ходи на уроци по цигулка. Майката иска детето и да стане голям музикант. Но Митко не желае да свири и се уговаря с по-малкия си съименник Малкият Митко да ходи на уроците вместо него. Накрая планът им е разкрит по време на училищния концерт. Това не разколебава Пенчева в амбицийте и – тя купува пиано.
ДИМИТЪР ГАНЕВ - Славчо

ВОЙЧЕХ ТОДОРОВ - Митко

ОГНЯН ЖЕЛЯЗКОВ

НИКОЛАЙ ТЕОХАРОВ

МИХАИЛ ЛАЗАРОВ

ВЕРА САЛИЕВА

ЯНКО ЯНКОВ - писател

АНИ БАКАЛОВА - майката на Митко

ГЕОРГИ РУСЕВ - бащата на Митко

Филм за приключенията на шестокласниците Васко, Женя и Фори от морския бряг край Варна до Барселона и обратно.

Една незабравима лятна ваканция, в която момчетата откриват истинското приятелство

Лятото свършва, идва есента. Васко, Женя и Фори отново са в училище и детските лудории постепенно отиват в спомените.

Всички са се променили, а тримата герои са сякаш мъничко възмъжали...

"Шатовалон“ е френски сериен телевизионен филм създаден през 1984 година.
В България е излъчен по БНТ 1 (тогава БТ 1) през 1988 г. В главната роля участва актрисата Шантал Нобел. През 2005 сериалът е излъчен отново по Нова телевизия. А от 5 март 2013 БНТ1 излъчва отново "Шатовалон" с нов дублаж.
Вестникът срещу общината. Свободата и силата на печата срещу законите и ходовете на местната власт.В Шатовалон, край бреговете на Лоара, 2 фамилии водят война да превземат града с предателства и машинации на всички нива: Берг срещу Ковалик.
Френската реплика на американските любими тв сериали от 1980-те („Далас“, „Династия“) се появява с "Шатовалон" на „Антен-2“ и достига феноменален рейтинг в историята на телевизията от 17 млн. зрители още на 2-ия епизод.
Общественото мнение е в ръцете на фамилия Берг, собственици на ежедневника "Ла Депеш Репюбликен" в градчето Шатовалон на брега на Лоара. Една сутрин в имението на Берг е открит труп на журналист от вестника. В разследването следите водят към общината по неудобна тема за нов строителен обект. Берг са компрометирани. Започват сандали, лъжи, истини, провокации...Във войната срещу Берг влиза фамилия Ковалик - югославски емигранти, които се надяват да превземат града. Антонен, патриархът на фамилия Берг, е мъртъв. Подялбата на богатството му ще разруши семейното единство. Новият шеф на "Депеш" е любимата му дъщеря - адвокатката Флоранс. Любовникът й, депутатът Куентен, се самоубива. Обществена кампания провокира драми. Лоби от националната преса атакува вестника. На всички фронтове са заложени капани - с клевети, финансови трудности, стачка, предателства. Флоранс Берг трябва да се изправи сама, поддкрепяна само от журналиста Траверс. Тя се бори да спаси не само вестника, но и честта - своята и на фамилията и не на последно място - да си възвърне обичта на дъщеря си Александра.
Споменът за сериала живее с музиката на Владимир Козма от песента "Власт и слава" в изпъление на Ербер Леонар. Успехът на първия сезон е помрачен от фатални събития. На 28 април 1985г., след излъчването на 17-ти епизод, актрисата Шантал Нобел катастрофира с автомобил - шофьор е известният музикант Саша Дистел. Последствията са тежки за актрисата, точно преди анонсирането на втория сезон на сагата. Инцидентът предопределя съдбата на сериала. Недостига финансиране. Продуцентите не могат да обезпечат гардероба на героинята с висок стандарт - бюджетът на всеки епизод е 2 млн. френски франка.
Фабулата на "Шатовалон" има свой аналог с реална ситуация в Тулуза през 80-те, когато фамилия Бейе, собственици на вестник "Депеш дю Миди" воюва с потомствените кметове на града от семейство Боди. Приликата със същестували събития е такава, че съпругата на починалия Бейе се опитва напразно да забрани излъчването на сериала и да отхвърли асоциациите с действителността като наивни и банални сценарни трикове...

Режисьор : Иван Андонов

 В ролите : Стоянка Мутафова, Цветана Манева, Любен Чаталов, Стефан Данаилов, Константин Коцев, Ренета Далчева и др.
Към филма >>>
 Година : 1984

 Резюме : Възрастна жена е намерена убита в дома си. Милицията е по следите на престъплението...

"Смъртта е предизвикана, вследствие на удар с тежък предмет откъм гърба, при аутопсията се установи, че са нанесени общо 17 удара. Краят е настъпил около 18 часа и 30 минути."

"Велика Господинова Самсарова, 62 годишна, никога не е работила, от пет години дава стаи под наем на Балкантурист, не се ползува с добро име, имало е чести оплаквания от съкооператорите, не е общувала със съкварталците си.

Силвия Захариева Даскалова, племенница, любимка на убитата, 32 годишна, завършила е физика и английска филология, работи в Балканимпекс, разведена, има дете, което баща и Георги Даскалов и втората му съпруга гледат в Копривщица. На следващата заран след убийството е отлетяла за Мадрид. Майката на племенницата е починала.

Братът Петър Георгиев Самсаров, 65 годишен, пенсионер с тежък характер и слабост към алкохола... "

Режисьор : Мария Василева

Сценарист : Георги Мишев

Оператор : Стойко Апостолов

Композитор : Ангел Михайлов

 В ролите : Александър Андонов, Руси Чанев, Руди Христозов, Стоянка Мутафова, Ивайло Калоянчев, Досьо Досев, Бистра Марчева, Маргарита Карамитева, Кирил Кавадарков, Димитър Герасимов и др.

 Държава : България

 Година : 1985

 Резюме : По едноименния роман на Калина Малина.

Детски спомен, скрит в малко сърце...

Историята на един сирак в търсене на истината за своите родители...

 Епизоди :

1 серия

Първите години след Освобождението. Деветгодишният Димчо е сираче. Осиновен е от дядо Димо още като бебе, след като родителите му са убити от черкези. Единствен спомен от тях му е малко златно сърце на верижка. Синът на дядо Димо се връща в селото, той е пропилял парите, дадени от баща му и се надява да получи нови...

2 серия

Димчо заживява с новите си родители - циганина Али и циганката Айше. Айше е мила и грижовна, тя връща на Димчо откраднатото златно сърце и му разказва истинската история за неговото отвличане...

3 серия

Циганката Айше умира. От нея Димчо е научил, че е син на богат пловдивски търговец, който е жив и живее в града. Димчо тръгва да търси баща си. Баща и син заживяват щастливи...

Режисьор : Борислав Пунчев

 Сценарист : Никола Русев

 В ролите : Георги Калоянчев, Иван Григоров, Георги Парцалев, Наум Шопов, Васил Вачев, Константин Коцев, Мадлен Чолакова, Велко Кънев, Христо Руков, Боряна Пунчева, Калин Арсов, Димитър Манчев, Катя Чукова, Станислав Пищалов, Надя Тодорова и др.

 Държава : България

 Година : 1979

 Времетраене : 1 ч. 26 мин

 Резюме :

На голям строеж се завършва нов цех. За откриването му се предвижда голям концерт. Неочаквано възниква проблем – няма роял. Един от работниците е изпратен да търси инструмента. След поредица комедийни ситуации роялът “кацва” в производствения цех…

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ