Години след премиерата си “Вчера” продължава да е любим на поколения български зрители. Но преди да се окъпе във всенародната зрителска обич, филмът преминава през много драми и перипетии.
Историята тръгва от новелата на Владо Даверов “Седмица в живота ти”, която писателят публикува през 1986 г. в сп. “Пламък”. После развива новелата в роман и върху него написва сценария.

Всъщност Даверов е описал историята на своята младост и годините в немската езикова гимназия в Ловеч. В образа на Ростислав той обединява черти от характерите и образите на Бриго Аспарухов, бивш шеф на българското разузнаване, и на бъдещия банкер Атанас Тилев, дълги години зет на финландския премиер. Самият Даверов е прототип на Иван.
Когато Иван Андонов се съгласява да стане режисьор на филма, поставя условие да вкара в историята и нещо от своето училище и студентство. 

И особено преживяванията с любимия си бял албум на “Бийтълс”, с който като младеж успява да се сдобие само 3 дни след излизането му.

Даверов и Андонов намират ключа точно в музиката на бийтълсите като един от най-важните пробни камъни на ХХ век, обединяващ трите младости.“На финала на сценария двамата се разплакахме. Просто усетихме, че сме напипали златоносна жила и ударът ни е в десетката”, призна ми преди време Владо Даверов. “Накрая аз наистина повярвах, че това е моят филм и че аз съм и ученикът, и учителя, и директорът, и старият артист”, каза пък Иван Андонов.
При подбора на актьорите Андонов отнова залага на част от любимците си – Георги Русев като директора Цончев, Надя Тодорова като чистачка в гимназията и др.

В този филм той вкарва в действие и актьорската стихия на колегата си режисьор Никола Рударов. Андонов признава, че бил впечатлен от Руди в епизодичната му роля на оператора, която той изиграва във филма “Един снимачен ден” на Борислав Шаралиев още през 1968 г. Почти 20 години Андонов помни това и без колебание го взема за учителя по математика Баръмов.

С Иван бяхме на кинофестивал в Белград и спяхме в една стая - разказа своя вариант на
историята Рударов. 
 

И една сутрин той ме попита искам ли да се снимам в новия му филм. Отговорих, че нямам самочувствие на актьор и той ще си носи отговорността.”
Рударов призна, че започнал снимките доста спънато, но Андонов нито веднъж не му направил забележка. Което го вдъхновява постепенно да се почувства добре в кожата на този малко странен учител и да го очовечи по някакъв начин.“Започнахме с по-леките сцени. А когато актьорът усети одобрението на режисьора и на екипа, на него сякаш му порастват криле и става все по-добър и по-добър”, обяснява Иван Андонов успеха на колегата си.
За ролята на учителката по английски той кани Кристин Бартлет, която преподава езика в софийската английска гимназия. Нея Андонов я е гледал в ролята на мис Стоун в “Мера според мера” на Георги Дюлгеров.

На вечерята при запознанството г-жа Бартлет казва на симпатичния си български: “Ето, г-н Андонов, аз пия вино, значи съм една виновна жена…”

След това чудесно чувство за хумор отпадат и последните съмнения на режисьора.
За образите на учениците обаче той прибягва към пробни снимки, на които идват много студенти от ВИТИЗ и младежи от софийските училища. Сред тях е и Петър Попйорданов. След пробите главно заради лошия си говор Чочо е пратен в масовката евентуално като ученик от класа на главните герои Иван и Ростислав.По сценария ролята на ученика Костов е малка. Обаче с много хъс, идеи и актьорски хрумвания Чочо дообогатява образа. Той е толкова борбен по време на снимките, че почти изравнява героя си с двамата главни образи.

Георги Стайков е първият от младите актьори, за чието участие във “Вчера” режисьорът Иван Андонов няма колебание. Той го е снимал в малка роля в предишния си филм “Мечтатели”, а с участието си в “Те наделяха” и особено с ролята на глухонямото момче в “А сега накъде?” Стайков е дал сериозна заявка за една от новите звезди на българското кино. Андонов обмисля да му повери ролята на главния герой Иван.Появата на Христо Шопов обаче обърква нещата. “Дойде един такъв темерут, малко рогач, пък вътре в него има нещо и ти се иска да проникнеш, за да видиш какво е и защо се държи така”, разсъждава Иван Андонов. А и по сценарий главният герой трябва да бъде загадъчен, не със слънчево излъчване като на Стайков. И режисьорът прави една от най-щастливите трампи в българското кино, от което филмът само печели.

Лека драма спохожда и избора на актриса за ролята на Дана, момичето което идва от чужбина и става причина и за любовния сблъсък на двамата приятели съперници.
Фаворитката на Андонов е студентката във ВИТИЗ Евелина Борисова. Със сините си очи и стройна фигура тя е направо красавица. Владо Даверов обаче настоява за София Кузева. “За мен това е Дана”, казва писателят и режисьорът приема претенциите му – все пак негови са главните преживявания и герои, влезли във филма.Спор между двамата има и коя актриса да изиграе ролята на Марина – съблазнителната интригантка в елитното училище. Тук се налага Андонов.
“Светла Тодорова ми приличаше на италианка, загадъчна една такава, подкупваща, още не съвсем станала жена, а пък носи в себе си нещо от женската стихия” – при тези аргументи на режисьора сценаристът отстъпва.

Сред надписите на актьорите ще видите и името на Борис Луканов, тогава една от звездите на Народния театър. А във филма няма и секунда кадър с него. Той е екранният баща на Иван (Христо Шопов) и според сценария идва при сина си за да му обясни защо е свален от поста главен редактор.Иван Андонов сам маха сцената по художествени причини. Тя е снимана в малка кръчма край Марица в Пловдив и е единствената, заснета извън територията на училището.
Според режисьора някак си нарушава целостта на филма, издържан в принципа на единството на място и действие.

“Вчера” е сниман най-много в Пловдив, спалното помещение на учениците е в София, а
удавянето е заснето на същото място край Ловеч, където наистина преди години се дави момче от местната немска гимназия.

Когато в нея е ученик Владо Даверов, ги водят на екскурзия в Пловдив на гости на английската, която тогава се помещава в сградата на семинарията.“Спахме в стаите - разказа Даверов – и в един момент си казах: “Ако някога се прави филм по мой сценарий за историята на немската гимназия, ще го снимаме тук. Разбира се, нямам доказателства за това, бяхме само аз и бог.”
Любопитното е, че Иван Андонов, който е пловдивчанин, избира за снимки същото място, без въобще двамата да са се договаряли предварително.

Най-голямото премеждие се случва, когато снимат сцените с удавянето. За да се презастрахова, Иван Андонов нарежда да заварят здраво решетката към юзината, вика и охраняващ водолаз.
Героят на Стайков е повлечен от течението към решетката, актьорът потъва, после излиза на повърхността, пак потъва и изчезва за доста дълго под водата. Настава паника, скачат и другите водолази.Оказва се, че решетката не е заварена добре, водолазът е повлечен от водата и само здравата ръка на добре тренирания млад актьор го задържа пред водната бездна. Слава бог, всичко завършва щастливо.

Има и още един драматичен момент, в който “жертва” без малко да стане самият режисьор. Според идеята им с оператора филмът трябва да е издържан в сиво-черна гама, в която да изпъкват човешките лица. Един ден от лабораторията идва проявена лента, на която Андонов вижда такава шарения, че решава да си стегне куфарите за София.Положението спасява операторът Красимир Костов – “голям дявол и много смешен човек”, както го определя Иван. Двамата са в ресторанта на “Новотел – Пловдив”, операторът Костов знае, че Андонов много обича палачинки, вика количката с лакомството и му поръчва на корем. А той самият звъни по телефона в лабораторията. Оттам обясняват, че е станала грешка, която няма да се повтори за истинския материал за филма.Държавната комисия с председател Николай Хайтов дава на “Вчера” втора категория. Филмът е определен като кичозен, някои от началниците са кисели и недоволни: какви са тия мерцедеси, това ли са децата на нашите другари, езиковите гимназии не готвят “елит”, а бъдещи кадри на партията и държавата! След прожекцията Владо Даверов казва на Андонов: “Мани ги тия дърти тенджери, не ги слушай! Филмът е станал…”
Първият човек, който предусеща огромния зрителски успех на “Вчера”, е режисьорът Зако Хеския. Иван Андонов и операторът Красимир Костов гледат част от монтирания филм, когато в залата малко неканен влиза Хеския.

Материалът дори не е от най-силните сцени, след прожекцията режисьорът и операторът си подхвърлят шеговито: “Ето, филмът лека-полека се лепи, може и да излезе нещо. Зако Хеския обаче казва на колегата си Андонов: “Иване, да знаеш, че този филм ще има страшен успех сред младежите…”Премиерата на “Вчера” е на 25 януари 1988 г. и критичните рецензии по негов адрес бързо надхвърлят позитивните. Музиката на Маричков е определена като “скучна, но за сметка на това продължителна”. Един критик дори не харесва канал, където е снимана сцената с удавянето – прекалено спокойна била водата в него…

Няколко седмици по-късно Иван Андонов случайно вижда по “Всяка неделя” анкета с ученици пред кино “Славейков”, където се върти филмът. “Гледахме го по 2-3 пъти, но сега се редим пак за билети, защото много ни харесва”, казват анкетираните момчета и момичета. Предсказанието на Зако Хеския започва да се сбъдва!

На 24 май асистент режисьорът на филма Лили Станишева звъни на Андонов: “Иване, разбра ли с коя песен абитуриентите се разделят с училищата? С нашата песен от филма “Вчера”!”Текстът на “Клетва” е написан от сценариста Владо Даверов, музиката е на Кирил Маричков, но песента не се изпълнява от “Щурците”, а от една почти неизвестна младежка група.
На варненския кинофестивал през есента на 1988 г. “Вчера” е тотално подминат от кинаджии и критици. След като са раздадени основните призове, идва ред и на наградата на публиката. Тя се връчва последна, защото трябва да се преброят подадените гласове. Филмът на Андонов и Даверов печели категорично.

Тогава към режисьора се приближава кинокритичката Л. К. и ехидно подмята: “Кога пък успяха да изчислят гласовете, та да ти дадат тази награда?! Приеми я като утешителна премия за лошия ти филм…”“Вчера“ обаче продължава да пълни киносалоните, а отличията от чужбина валят едно след друго: награда за режисура от международния фестивал за детско-юношески филми в Москва, голямата награда от МКФ в Сан Ремо, Италия…

Съюзът на българските филмови дейци дава наградата си за сценарий на Даверов. Заради всичко това “Вчера” преминава в първа категория, после получава и международна.
“Това не е автобиографичен филм – казва сценаристът. – Исках да се отърва от един мой красив, но тягостен спомен: изключването ми от немската езикова гимназия в Ловеч. А ме изключиха, защото нацепих чина и запалих печката, за да стопля гаджето. Почти нищо не съм измислял – всичко във филма някога с някого се е случвало в тези гимназии. Затова и всички езикови училища припознават тази история като своя”, обяснява успеха на “Вчера” Владо Даверов.


Чудите се дали на салатата от варени яйца да сложите магданоз или пелин? Сетим (Луи дьо Фюнес) има категоричен отговор на този въпрос – пелин. Той е собственик на голям ресторант и перфекционист в работа си. Ако клиент се е покапал – притичват му се на помощ четирима келнери с бели кърпи и започват да го чистят. Ако някой е чул, че виното към храната е безплатно – то за него наистина ще е безплатно.Но най-смешният салонен управител се зъбърква в опасна каша с мафията. Преследват го и терористи, и полицаи. Сценаристи са Жан Ален и самият Луи Дьо Фюнес.

Алф е роден на 28 октомври 1756 година. Гордън Шамуей (известен на Земята като Алф) е кръстен на баба си Гордън – една от малкото жени на Мелмак, които могат да цепят дърва с уста. Като дете Алф преживява тежка травма на главата, след като, докато мете шума, пада от дървото. Алф посещава колеж 63 години, следвайки (и почти завършвайки) психология и пешеходство. Гордън може да се оригва на три езика.

На Мелмак младият Шамуей сменя множество професии – работи за кратко като фотомодел, проваля се като stand-up комедиант (от този период е и знаменитата шега “Можеш да издухаш конкуренцията, можеш да си издухаш и носа, но не можеш да намериш рима на “ъглошлайф”!”). Опитва силите си като дилър на популярните автомобили “Флегма”, след което се преквалифицира в професионален играч на буилабейзбол. Тази игра много прилича на земния бейзбол, с незначителната разлика, че вместо бухалки се използват парчета риба. Алф изкарва прехраната си на игрището почти век като препъвач. Накрая отива на служба в Орбиталната гвардия като отговорник по поддръжка на санитарните възли. Там го обучават да управлява патрулен кораб и да стреля с бластер.

Алф има полусестра, която се казва Даян. Тя е била прочута певица. Дебютният ? албум е със заглавие „Обичай ме или ще се изплюя на моравата ти“. Бащата на Алф се казва Боб, но го наричали Бо за по-кратко. Той има добро чувство за хумор и прави чудесна имитация на сирене фета.

Лелята на Алф се казва Юджийн и е била прочута танцьорка. Тя е участвала в мелмакското денс шоу „Танцувам по-бързо, отколкото ми се иска“. Гумър, чичото на Алф, е известен мелмакски актьор със запомнящи се роли в класиките “Котка върху горещ ламаринен поднос”, “Отнесени от рибата” и “Близки свещи от най-лош вид”. Когато е на 173 години, доведеният му чичо Хораций изумява медицинската общност чрез измислянето на нов метод за оправяне на счупен крак, състоящ се в използването на парче телешко месо и малък ремък. За съжаление тази комбинация работи само в четвъртък.

Преди дипломирането си студентите на Мелмак трябва да втрият смокини по венците си. На планетата размазването на мазнина върху коляното на някого е най-висшата форма на комплимент. Поздравът „Приятен ден“ пък се наказва със смърт. На Мелмак джуджетата не плащат наем, а да танцуваш с пощальона е федерално престъпление. Жителите на Мелмак играят шах, обути в метални ботуши.

Мелмакската извара може да се използва и като слушалки, някои храни могат да скачат на въже, а 7 от над 200 адвокати на Мелмак са алергични към хляб. На Мелмак всички оранжеви храни трябва да започват с буквата „Т“.

Мелмакските цветя се потят, но за сметка на това на планетата не е позволено да се танцува с плодове.

Мелмакските прасета могат да пишат думата „сироп“, а дървесните ленивци умеят да плетат. Мелмакските мишки реално могат да карат колело, въпреки че никога не са го правели.

Режисьор :Алан Паркър
Участват : Брад Дейвис, Айрийн Миракъл, Джон Хърт, Бо Хопкинс, Ранди Куейд и др.
Държава : Англия, САЩ
Година : 1978
Жанр  : Криминален, Трилър, Драма

Резюме : През 1970 година американецът Били Хейс е заловен на летището в Истанбул с 2 кг хашиш. Турският съд решава да го превърне в пример за назидание, осъждайки го на четири години в турски затвор. Впоследствие присъдата е променена, несправедливо удължена и непропорционално голяма спрямо извършеното престъпление. Първоначално сломен, в голяма степен оскотял от зверската обстановка, Били въпреки всичко не губи кураж. Хейс има две възможности: да разчита на пледоариите на адвоката, усилията на семейството и подкрепата на американското правителство или... да хване "среднощния експрес"....

Подложен на невъобразима бруталност и насилие, през 1975 година Били хейс успява да избяга, разкривайки чудовишната действителност в турските затвори...

Независимо от противоречивите оценки за филма като една от силните драми в историята на киното или като манипулация с цел постигане на желания ефект, едно е безспорно - въздействието е изключително. Доказателство за могъщата и опасна комбинация от два таланта, събрани заедно - Оливър Стоун и Алън Паркър. Писхологическият портрет на Уилям Хейс, пресъздаден от покойния Брад Дейвис и поддържащата роля на Джон Хърт като затворника-ветеран са върхове в актьорското изкуство.


Режисьор: Стивън Спилбърг

 В ролите: Харисън Форд, Карън Алън, Пол Фрийман, Роналд Лейси, Джон Рис-Дейвис, Денхълм Елиът, Алфред Молина, Улф Келер, Антъни Хигинс, Вик Таблиан, Дон Фелоус, Уилям Хууткинс, Бил Реймболд, Фред Сьоренсон, Патрик Дъркин и други.

Американският  археолог Индиана Джоунс е изпратен от своето правителство в надпревара с нацистите, за да открие безценния ковчег на завета - Свещения кивот, съдържащ останките от плочите, върху които Бог е написал своите заповеди.

ПОХИТИТЕЛИ НА ИЗЧЕЗНАЛИЯ КИВОТ завладява с изключителното въображение и невероятните приключения. Направен с такава виртуозност и очарование, че се е превърнал в класика и модел за приключенски филм.

Писан и пренаписван в продължение на десетилетие, и после заснет от 32-ма различни оператори, със записан звук чрез микрофони, залепени отстрани на главата на главния си актьор, "Непослушният Бъби" се превръща в култова кинолегенда. Но не техническите достижения на режисьора Ролф де Хеер са това, което предизвиква интереса на всички - поне не и в началото - а историята му за мъж с психично увреждане, който излиза на свобода, след като е бил затворен в мръсен апартамент през първите 35 години от живота си. Бъби убива майка си и нейния любовник с пластмасово фолио, после си избира за жертва семейната котка.

Сцената, показваща убийството й, се оказва изключително скандална. Коалиция за защита на правата на животните в Италия прави опит да бойкотира австралийските продукти, а въпросната сцена е премахната във версията за Великобритания, където тя е в конфликт със Закона за правата на животните в киното, приет през 1937 г.

Историята как неловък австралийски актьор на име Яху Сириъс изведнъж постига международна слава - подобно на името на този актьор и режисьор - е донякъде странна. Филмът, който превръща Сириъс в международна звезда, е "Младият Айнщайн", глуповата комедия, която представя прочутия изобретател като свирещ на цигулка тасманиец, който разделя атома, за да газира бирата си. С почти никакъв предишен опит, Сириъс някак успява да си издейства бюджет от няколко милиона долара, с които режисира, продуцира и играе главната роля във филма, на който освен другото е и съсценарист.

Когато "Младият Айнщайн" се превръща в тотален хит, Сириъс заминава за САЩ, където ексцентрикът с щръкнала във всички посоки прическа става медийна сензация, появява се на корицата на списание Time и води собствено шоу в праймтайма на MTV.

И до наши дни остават въпроси до каква степен е правдива красивата и емоционално наситена историческа драма на Питър Уиър, разказваща историята на група ученички в частно училище, изчезнали по време на експозиция до едноименното място във Виктория. Сюрреалистичният късометражен филм на Уиър започва с текст, оповестяващ, че ученичките са изчезнали безследно.

"Пикник при Хенгинг Рок" (и книгата, на която е базиран) са измислени, но мястото на събитията се превръща в международна туристическа дестинация и легендата се запазва за дълго. Освен че е един от най-харесваните австралийски филми, "Пикник при Хенгинг Рок" се прочува като една от определящите творби на австралийската "нова вълна": движение на сложни и радващи се на одобрението на критиците филми (сред които са и Walkabout, Sunday Too Far Away и My Brilliant Career), които се появяват през 70-те години, съживявайки местната индустрия и поставяйки Австралия на глобалната филмова карта - особено на престижни кинофестивали като Кан.

Ако изречете думите "кучето динго отнесе бебето ми!", зрителите навсякъде по света ще се сетят от кой филм е отправката. Истинската история на Линди Чембърлейн и дъщеря й Азария (която изчезва от къмпинг край Улуру в Северната територия през 1980 г.) омагьосва австралийците и се превръща в международна тема за дискусии - донякъде и заради филма на Фред Скепизи "Evil Angels", който в САЩ и Европа излиза под названието "Вик в мрака".

Партнирайки на Сам Нийл, Мерил Стрийп изиграва безупречно ролята си като емоционално неподатливата Чембърлейн, която е осъдена за убийство, но впоследствие е оправдана. Стрийп е номинирана за "Оскар" (което е осмата й номинация), но губи от Джоди Фостър за "Обвинената".

Най-новата част от поредицата на Джордж Милър за свят, поел в погрешна посока: "Лудия Макс: пътят на яростта", е блокбъстър за $150 млн., който ще се превърне в един от най-одобряваните от критиците екшън филми на десетилетието. Оригиналът от 1979, който стартира кариерата на Милъри изстреля Мел Гибсън под светлините на световните прожектори, има доста по-евтина история в духа на "направи си сам".

Оригиналът на Милър включва поразителни сцени - от интуитивни кадри ниско до земята, до самите автомобили, включително емблематичния Interceptor на Макс - но е заснет с бюджет около 350 000 австралийски долара (около $270 000). Някои от членовете на екипа са получили буквално заплащане под формата на бира, част от реквизита е бил "заимстван" без разрешение, а закони (от рода на лимитите на скоростта по пътищата) са били безцеремонно нарушавани. Суровата и силно стилизирана естетика на "Лудия Макс" предизвиква завистта на екшън режисьорите по цял свят. След като събира около $100 млн. международен боксофис, той става най-печелившият художествен филм в историята - титла, която в крайна сметка му е отнета през 1999 от "Проклятието Блеър".


Фундаментален филм, пренесъл дискусията по ЛГБТ темите до масовата аудитория, колоритният филм на Стивън Елиът избира британския актьор Терънс Стамп в много различно от типичното му амплоа, превръщайки го в транссексуална жена на пътешествие с двама травестити (Хюго Уийвинг и Гай Пиърс).

Със самоироничен хумор и жива естетика, "Присила" заобикаля стереотипите, фокусирайки се върху хората, а не върху предубежденията, поне що се отнася до основните си герои - филмът предизвика гняв, защото показва филипинка по начин, който според някои е расистки. Класическият саундтрак на филма доведе до успешна и дълготрайна сценична адаптация, която се играе и досега, а сензационният, евтин гардероб спечели на дизайнерите на костюмите Тим Чапъл и Лизи Гардинър "Оскар".

През 1984, актьорът и комик Пол Хоган участва в австралийска туристическа кампания, която създава вече прочутия израз "скарида върху Барби". Две години по-късно тази реклама получава своеобразна адаптация под формата на пълнометражен филм - комедията на Питър Фейман за чувстващ се като извадена от водата риба Дънди Крокодила, подобен на Тарзан мъжкар (Хоган), който се влюбва в американска журналистка и се затруднява с адаптацията към живота в САЩ, когато посещава Ню Йорк. Носещият шапка акубра, размахващ нож и шегуващ се простодушен австралиец се оказва невероятно популярен в международния боксофис. 

"Дънди Крокодила" натрупва много хитови достижения, включително второ място след "Топ Гън" в класацията за най-печеливши филми в Америка през 1986 г. Той остава най-успешната в комерсиален план австралийска продукция и в страната, и в чужбина, и за добро или лошо е определящ за утвърждаването на възприятията за страната като екзотично затънтено място, а обитателите й като груби простаци.

 Резюме : Шарл Дюшмен е известен, ценен в гилдията кулинарен критик и изискан гастроном. Той подготвя новия си "вкусов" пътеводител. Заедно със сина си Жерар, чиято тайна мечта е да бъде клоун, обикалят ресторанти и събират впечатления... Понякога на Дюшмен му се налага да се маскира дори като жена, за да събира информация за отбрани ястия в известни ресторанти без да го познаят. Той започва безмилостна битка с производителя на полуфабрикати и собственик на ресторанти за бързо хранене Жак Трикател. Неговите бързоприготвящи се, но и бързоразвалящи се "гозби" са заплаха за изисканата френска кухня, извоювала си през вековете световна слава. Но по-страшната заплаха за Дюшмен го връхлита неочаквано...

Описание: Полицаят от Сен Тропе" (1964 г.), в който героят е произведен в старши сержант и напуска селцето в Прованса, за да заеме новия си пост в средиземноморския курорт. Палавата му дъщеря Никол тръгва с него и скоро си намира доста приятели сред курортистите. Докато Крюшо и хората му ловят нудисти по плажа, тя се представя за дъщеря на милиардер, който всъщност е шеф на банда крадци,
отмъкнали картина на Рембранд.




На 20 септември, през 1934 г. в сърцето на Италия, Рим, се ражда София Вилани Шиколоне. Не след дълго светът ще научи за нея, но под името София Лорен.

Актрисата с неувяхваща красота и женственост. Символ на италианската жена - красива, жизнена, емоционална. София Лорен е и класически пример за семейно задружност и вярност - през 1966 г. се омъжва за Карло Понти и до самата му смърт през 2007 г. те остават заедно.
София Лорен има богата кариера, две награди Оскар, през 1961 г. за "Чочарка" - първият Оскар, присъден на неанглоезичен филм. Режисьор на филма е Виторио де Сика, с който имат дългогодишно сътрудничество, дало плод на 14 от най-добрите им филми. През 1991 г. печели и почетен Оскар за цялостно творчество. През годините тя получава много награди от всички големи фестивали, но никога това не е бил във фокуса й.

София Лорен е вярна на живия живот, не на славата. Тя не е примадона и просто поредната голяма звезда от златните години на киното. Тя е жена в пълния смисъл на думата, с пълнокръвен живот - бедно и трудно детство, преживява стоически войната с всичките й кошмари, последвалата слава е само част от професията й.

На първо място за София Лорен е нейното семейство. Доказва го с дългогодишния си брак, един от малкото в света на киното, където подобно на роли, така се сменят и любови. След раждането на първия й син през 1968 г. тя намалява значително обема на работа, продължава да снима само в Италия, за да е близо до него и до братчето му, което ражда 5 години по-късно.

Ален Делон е роден на 8 ноември 1935 в Со, буржоазно предградие на Париж. Името му е анаграма на “le don”, „дарбата”, и затова често се смята, че е псевдоним, но не е – това е рождената му фамилия, и подобно на тази на легендарния футболист Джордж Бест, е напълно заслуже­на. Ален е един от най-големите пичове на 20-21 век, мъжкар в киното и живота. И да сме актуални днес, ще припомним филмите му "За кожата на едно ченге" и "Дума на ченте".

Баща му Фабиен, който държи местното кино, е от корсикански произход, а майка му Едит е апте­карка. Развеждат се, когато Ален е едва тригодишен. Момчето така и не успява да се сближи с пастрока си, някакъв месар на име Пол Булон, и впоследствие, преди окончателно да спре да дава интервюта, темата за душевната рана от бягството на родния му баща изниква постоянно. Интересното е, че години по-късно Делон ще направи нещо подобно – през 1962 певицата Криста Пефген, по-известна като Нико (пяла е с ми­тичната група Велвет Ъндърграунд), ражда син и започва да твърди, че ба­щата е Ален Делон. Актьорът нико­га не е признавал официално бащин­ството, въпреки че само един поглед към сините очи и лицето на синчето Арон не оставя и капчица съмнение кой е бащата. Дори Едит Булон, май­ката на актьора, категорично твър­ди, че именно той е таткото. Тя впоследствие осиновява и отглежда Арон, след като Нико пропада в без­дната на хероиновата зависимост. Тежкият характер на Ален Делон и тук си казва думата: заради осино­вяването той прекратява абсолют­но всякакви контакти с родната си майка; ще се смили да отиде да я види едва 30 години по-късно, през 1995, на смъртния й одър.
Делон е твърдоглав от детинство

– постоянно го изключват от учили­ще за бунтарско поведение и незачи­тане на по-възрастните. Оттогава започват и проблемите му със зако­на. По-късно постъпва в армията и го пращат радист в Индокитай (по това време все още колонизиран от Франция); уволняват го, след като открадва военен джип и прекарва 20­тия си рожден ден в затвора. Когато се връща в родината през 1956, лежи още месец зад решетките в Тулон, този път за кражба на пистолет. Делон заживява край Пигал, париж­кия квартал на проститутките, където, по собствените му думи, се прехранвал „благодарение на краси­вия си външен вид”, т.е. има сериозно подозрение, че е бил мъжка прости­тутка. Някъде по това време ста­ва едва ли не пръв приятел с братя Герини, лидери на тогавашната мар­силска мафия.

Делон влиза в киното чрез една своя любовница

 – актрисата Брижит Обер, най-известна с ролята си в “Да заловиш крадец” на Алфред Хичкок. През май 1957 той се появява под ръка с нея на фестивала в Кан. Бъдещият актьор най-често носи кожено яке, имитирайки един от своите тога­вашни идоли, Марлон Брандо във фил­ма “Дивият”. Тъкмо в Кан, буквално на улицата, го забелязва импресарио­то Жорж Бом, който сключва дого­вор с него и започва да го предста­влява. Интересното е, че малко след това един от големите холивудски продуценти тогава – Хенри Уилсън, съзира Делон и му предлага да отиде да гради кариера в Холивуд, но Делон отказва. Коментарът му за случая сочи що за огромно самочувствие има той още тогава: „Отказах, за­щото не ми се напускаше Франция. Пък и бях убеден, че рано или късно Холивуд отново ще ме моли да оти­да.” По това време Делон е абсолют­но див и неконтролируем – освен ре­довните запои из парижките нощни заведения, той винаги носи в якето си пистолет, дори при един скандал с приятелката си Обер стреля по ко­лата й. „Винаги е бил леко ненорма­лен”, твърди по-късно приятелят му и колега Жан-Клод Бриали.

Видът на Делон – нещо като кра­сив бандит,

който те гледа настой­чиво с пронизителносините си очи и като че ей сега ще те обере или дори убие – пасва идеално на киноекрана. Първата му голяма роля е в споме­натия „Ярко слънце” – адаптация по същия роман на Патриша Хайсмит, по който в наши дни беше направен „Талантливият мистър Рипли” с Мат Деймън. В тогавашната версия тъкмо Делон е в ролята на Рипли, който убива красивия си богат дру­гар, за да вземе самоличността му. Самият образ на героя Рипли изис­ква невероятно много аморалност, дива смелост и безпримерен егои­зъм – така че няма по-подходяща личност от Делон, която да изиграе всички тези качества. Малко след филма Делон зарязва Брижит Обер заради друга актриса – прочутата красавица Роми Шнайдер. (По-късно, през 1969, двамата с Роми ще напра­вят незабравими роли в „Басейнът” на Жак Дьоре.) Постепенно през 60­те актьорът се превръща в една от най-големите звезди на френското кино, и се наслаждава докрай на сла­вата си. След Роми завързва връзка с друга красавица – Франсин Канова, която скоро приема артистичното име Натали. Двамата се женят през 1964, а тя дебютира в киното край мъжа си в може би най-незабрави­мия му филм – „Самурай” (1967). След него Делон, вече прочут и с живота си на ръба, става направо жива ле­генда. И то не само във Франция, а и в Италия – където се снима заед­но с Бърт Ланкастър в „Гепардът” на митичния Лукино Висконти. Междувременно не спира да паради­ра с приятелството си с лидерите на марсилската мафия; на няколко пъти е сниман от папараци в тях­ната компания. Самоувереността му, че рано или късно ще превземе и Холивуд, обаче не се оправдава – той прави опит да пробие там през 1964 (тогава в Лос Анджелис се ражда и Антони, синът им с Натали), но тъй като така и не научава английски, не успява.

През 1968 се случва нещо, което затвърждава мрачните оттенъци на славата на Делон. На сметище край Париж е открит трупът на личния бодигард на актьора, млад красив сър­бин на име Стефан Маркович, прос­трелян в главата. Запознават се още през 1963 на Лазурния бряг, представе­ни един на друг от известния тогава сръбски плейбой Милош Милошевич. Именно Милош е свързан с официална­та версия на полицията за смъртта на Стефан – малко по-рано е убита съпругата на актьора Мики Руни, с която Милош има връзка, и ченгета­та решават, че убиецът е Стефан, който по-късно пък се самоубива от угризения. Има обаче и други версии. Намерени са писма на Маркович, в ко­ито той твърди, че животът му е в опасност, и ако нещо се случи с него, виновни 100% ще са „Ален Делон и Франсоа Маркантони” (той пък член на корсиканската мафия и приятел на Делон). Актьорът е разпитван дни наред, но така и не се открива него­во участие в убийството. Въпреки това, благодарение на пресата, от­тогава насетне името на Делон във Франция винаги подсъзнателно се свързва с тоя неразкрит случай и подозрението, че работата му не е била съвсем чиста. В жълтите вест­ници междувременно пък се появява теорията, че Делон и Маркантони са очистили Маркович, защото е при­тежавал снимки от групови техни оргии с много известни жени и мъже, някои от които – високо в политика­та (споменава се дори съпругата на президента Жорж Помпиду).

През 70-те Делон окончателно се отдава на разврат.

 Единствената му по-сериозна връзка е с актриса­та Мирей Дарк; по-късно апетитът му за красавици не само не увяхва, ами продължава с Ан Парийо (много известна актриса през 80-те, по­късно изигра Никита във филма на Люк Бесон) и Катрин, съпругата на пилота от Формула 1 Дидие Пирони. В началото на 90-те Ален е с холанд­ската манекенка Розали ван Бремен, която му ражда две деца – Анушка и Ален-Фабиен.

Въпреки че не може да се опла­че от липса на пари, жени, успехи и т.н.,

с възрастта чепатият харак­тер и параноята на Делон

 все пове­че вземат връх и той все повече се изолира от света. Появява се дори негова снимка, на която размахва ав­томат в градината на имението си. Въпросното имение, по спомени на сина Антони, се охранявало с цели 17 изключително свирепи кучета, все от „бойни” породи. По-късно Делон почти се отрича от Антони след серия от скандали и дребни престъ­пления на сина.

Може би вследствие на тези, меко казано, странности, кинокари­ерата на актьора през последните 25 години е истинска катастрофа. Единственият голям – и на практи­ка последен – негов филм е „Нашата история” (1984), в който си партни­ра с Натали Бай. За главната си роля там Делон печели единствения си Сезар, въпреки че образът, в който се напъхва, е абсолютно атипичен за него – героят му е пропаднал пияни­ца. Критиката е луда по филма, но публиката – не: те не искат да видят своя мъжествен идол от „Самурай” в кожата на неудачник. От това вре­ме трябва да споменем и „полицей­ските” му екшъни, станали особено популярни през 80-те в България, на­пример „За кожата на един полицай”; въпреки носталгията обаче, едва ли можем да ги приемем за кой знае кол­ко стойностни.

За разлика от Жерар Депардийо, когото френската публика никога не е преставала да обича, случаят с Делон по-скоро прилича на този с Бриджит Бардо – блестящи ранни години, последвани от постепенен упадък и изолация от света. При Ален можем да направим паралел дори с героя на Оскар Уайлд Дориан Грей – това е историята на красив, талантлив млад човек, който обаче попада под лошо влияние; било то приятелите му мафиоти, било то разюздания живот, който е водил в продължение на поне 25 години.

Как ще бъде запомнен? Като жерт­ва на обстоятелствата или все пак като безкрайно надарен актьор, бо­жествено красив в женските очи? Трудно е да се каже. Може би най-под­ходяща тук е една част от монолога на Ален Делон в споменатата роля в пиесата „Вариации на енигмата”: „Може би ме смятате за тираничен, самовлюбен, лош. Може би дори ме смятате за непоносим. Наричайте ме с каквито си искате прилагател­ни. Но едно е сигурно – никой на тая земя не би могъл да каже за мен, че съм бил обикновен”.


Режисьор: Елиът Силвърстейн
 В ролите: Джейн Фонда, Лий Марвин, Майкъл Калан, Дуейн Хикман, Нат "Кинг" Кол, Стуби Кей, Том Нардини, Джон Марли, Реджиналд Дени, Джей Флипън, Артър Хъникът, Брус Кабът, Бърт Мъстин, Пол Гилбърт и други.
 Държава: САЩ
 Година: 1965
 Жанр: Уестърн, Комедия
Това е уестърн, слагащ край на всички уестърни (или поне на сериозното ни отношение към тях), но и комедия, представляваща концентрат на удоволствието да правиш филми и да гледаш филми, пише критиката. За ролята си в "Кет Балу" Лий Марвин печели "Сребърна мечка" в Берлин през 1965 г. и "Оскар" през 1966 г.

Кет Балу (в ролята играе съвсем младичката Джейн Фонда) е решителна красавица, която спешно трябва да отмъщава за убийството на баща й, и намира затова най-некадърния и алкохолизиран наемен убиец в целия див запад (в легендарното изпълнение на Лий Марвин). "Кет Балу" е малък филм, носещ огромно удоволствие.

Към филма >>>
Държава: САЩ
Година: 1983
Жанрове: Мюзикъл, Романтичен, Драма
Режисьор: Ейдриън Лайн
Сценарист: Томас Хийдли
В ролите: Майкъл Нури, Белинда Бауер, Лилия Скала, Дженифър Бийлс

Флашданс е въодушевяващата история на Алекс Оуенс (Дженифър Бийлс) – страстното,
красиво и упорито 18-годишно момиче, което работи като оксиженист през деня и танцьорка
в локал през нощта. Флашданс е един от големите хитове на 80-те години.

В него звучат шлагерите “Flashdance – What a Feeling” на Айрийн Капра
и “Maniac” на Майкъл Сембело. С очарование и финес Алекс успява да постигне
своята мечта и се утвърждава като танцьорка.

Резюме : Четири слона спасяват малко момче от пантера. Години по- късно те са единствените истински приятели на Раджу. Когато губи родителите и дома си, отново те му помагат със способностите си да забавляват хората. Дори любовта към красивата Тану не успява да раздели Раджу от слона Раму. Раму люлее люлката на сина му, води го на разходка и си играе с него. Докато един ден Тану не вижда наранено от слон дете в болницата. Тя поставя условие на Раджу - животните или семейството. Това ги разделя, но не успява да попречи на всеотдайния Раму да се грижи за тези, които обича, дори с цената на собствения си живот...

Жанр: Драма

Режисьор: Николай Акимов

Сценарист: Николай Акимов

В ролите: Кирил Варийски, Маргарита Карамитева, Христо Гърбов, Владо Николов и др.

Година: 1989
Към филма>>>

Сюжет:

Кирил Варийски, Маргарита Карамитева и Христо Гърбов в една любовна история на сценариста и режисьора Николай Акимов.

Малко македонско селце. Беден момък е влюбен в своя съселянка и иска да се ожени за нея. Родителите й обаче я дават на попа на селото. Ревнивият жених държи жена си заключена. Двамата млади страдат, но не могат да променят нищо. Момата е по-предприемчива и успява да се измъкне от къщата на попа. Влюбени и щастливи, те прекарват няколко часа заедно. Чувствата им се засилват с всеки изминал ден. Раздялата ги влудява. С хитрост момъкът успява да накара попа да го ожени за жена му. По време на гощавката измаменият съпруг се напива и губи съзнание. Момъкът подстригва дългата коса и брадата на попа и го облича като комита. На сутринта попът се събужда в гората и не може да резбере какво се е случило. С още размътено съзнание решава, че никога не е бил поп. Той тръгва из гората, за да търси комитите. Двамата млади заживяват щастливо заедно.

В ролите: Таня Шахова, Илия Добрев, Яна Мирчева, Вълчо Камарашев, Мария Карел, Марио Кръстев, Маргарита Пехливанова, Петя Дубарова, Иглика Трифонова, Росица Вълканова, Искра Йосифова, Евгений Михайлов, Крикор Хугасян, Руси Чанев
Година: 1978


Сюжет:
Писателят Добрин Илиев пристига в малък град, където е поканен да участва в журито на фестивал на художествената самодейност. Тук той среща Мая - младо момиче, което му прави впечатление от пръв поглед. Добрин Илиев започва да си спомня отдавна минали неща. Като войник той е написал стихотворение, което го прави известен. Сред писмата, които получава тогава, е и това на малката Катя. След години, вече журналист, Илиев попада в града на своя кореспондентка. Тя е гимназистка и с ентусиазъм му помага да изпълни задачата си. Сега след 17 години, той отново е в този град, а Мая е нейна дъщеря и пише стихове.

Година::22 февруари 1954

Жанр: Исторически

Държава:СССР,България

Продуценти::Николай Иванов

Сценарист(и)::Аркадий Первенцев

Времетраене::01:56:34 мин.
Към филма >>>

Оператор::Михаил Кириллов

Композитор::Николай Крюков, Филип Кутев

Режисьор::Сергей Василев

Пет века на Балканите славянски народи са били под игото на османските турци. През 1877 г. Русия обявява война на Турция. Под ръководството на талантливи генерали в суровите природни условия, руски и български войници печелят някои големи победи. След победата на врага в Плевен, руско-българска армия преминава към Истанбул. И въпреки, че Русия, под натиска на западните страни, които се страхуват за печалбата си, не спира войната  и  една благородна цел се постига -  българския народ е  освободени от турско робство...

Година
1972

Режисьор
Любен Морчев
Спаска Божилова
Иван Зоин
Горският надзирател успява да залови нарушител - младата Гина.
Той решава да й състави акт. По време на диалога си разменят остри реплики. Той разбира, че тя има незаконнородено дете, че страда в самотата си.
Човещината надделява пред дълга и Динко...

Един от най-редките български филми за подвига на Христо Ботев и неговата чета
 Жанр : Български,исторически
 Година : 1969
 Времетраене : 85 мин.
Към филма>>>
 Режисьор : Никола Корабов
 Сценарист : Васил Попов
 Музика : Красимир Кюркчийски
 Държава : България
 В ролите : Милен Пенев, Коста Цонев, Всеволод Сафонов, Стефан Илиев, Кирил Господинов, Апостол Карамитев, Васил Михайлов и др.
 Резюме : "1876. На австрийския параход "Радецки" заедно с останалите пътници се качват и двеста български революционери, преоблечени като градинари. Предвожда ги воеводата Христо Ботев. Тяхната цел е да се включат в освобождението на България от турско робство. Със сила те принуждават капитана да спре на българския бряг. Пътят на четата към Врачанския Балкан е низ от битки и сражения с турските войски. Бунтът във Враца е потушен и никой не се присъединява към четниците. Думите "Свобода или смърт", извезани на знамето, се превръщат в символ на тяхната вяра и жертвоготовност. В последното сражение загива и големият поет Христо Ботев.

Жанр: Комедия

Режисьор: Павел Павлов

В ролите: Пламен Сираков, Росица Брадинова, Татяна Лолова, Константин Цанев, Мария Каварджикова, Домна Ганева, Румяна Гайтанджиева, Юрий Ангелов.

Сюжет: "Свекърва" от Антон Страшимиров, немирният съвременник на Вазов и Яворов, и сега звучи актуално, както преди век. Не само заради участието на Татяна Лолова в ролята на проклетата Костанда - нарицателен образ на българската свекърва. Спектакълът е комедия на ситуацията, пародираща отношенията майка - син - снаха.

Поводът за написването й е конкурсът за нова българска пиеса, с която е трябвало да се открие Народният театър през 1905 г. Страшимиров обаче пише още две пиеси под псевдоним. И трите написва в Швейцария, но изпраща "Отвъд" от Париж, "Свекърва" - от Женева, а "Над безкръстни гробове" - от София. Резултатът е, че се конкурира със самия себе си и първата премия за драма е присъдена на "Отвъд", а втора - на "Свекърва". Когато казва истината, хаосът става пълен. Петко Тодоров му обявява дуел, а комисията изведнъж сменя решението си: първата награда се дава на "Свекърва". Театралната управа пък отказва да открие сезона си с комедия и възлага на Вазов да напише нещо подходящо. Тук вече чашата прелива.



Година: 1972
Премиера: 19.05.1972
Жанр:  драма

Режисьор: Людмил Кирков
Сценарий: Георги Мишев
Продуценти: Радослав Божков
Оператор: Георги Русинов
Композитор: Борис Карадимчев
Художник: Недю Недев, Е. Банова
Монтаж: Венцеслава Каранешева

В главните роли:

Ран …………………………….…...Филип Трифонов
Тинка…………………….……н.а. Невена Коканова
Мариана…………………………....Сашка Братанова
Филип к. Филипов……………..… Кирил Господинов
Редакторът Каменов………..….. Антон Карастоянов
Художникът Ацата………………. Васил Попов
Певицата Нели Йорданова……. Елена Райнова
Майката на Ран………………….. Христина Русева
Бащата на Ран…………………… Евстати Стратев
Катаджията……………………….. Никола Тодев
Директорката Савова…………… Катя Чукова
Вуйчото на Ран…………………... Васил Вачев

Участват още: Лили Енева, Николай Ламбрев, Михаил Ботевски, Валентин Гаджоков, Красимир Кацаров, Николай Атанасов, Александра Братанова, Златина Джамбазова, Цветана Георгиева, Асен Георгиев,  з.а. Владимир Давчев, Ева-Мария Радичкова, Недялка Монеджикова.

Сюжет: Действието във филма се развива в последните дни преди абитуриентския бал на един клас от училище в малък провинциален град. Главните действащи лица са учениците от завършващия випуск. Рангел, наричан от съучениците си Ран, е интелигентен ученик, който проявява интерес към журналистиката, въпреки неодобрението на родителите си. Ран изпитва увлечение по Тинка — продавачката от близката сладкарница и не забелязва, че Мариана — негова съученичка, е влюбена в него. По това време в града пристига известната певица Нели Йорданова, с която Ран флиртува. Нощта на бала отминава и Ран изпраща Мариана до дома й. Тогава става ясно, че двамата заминават да учат заедно в София.


Луи дьо Фюнес е печелел хлябът си като счетоводител, кожар, амбулантен търговец, декоратор и най-вече като пианист в пиано-бар. Той е бил блестящ пианист (който не познавал нотите) и страхотен комик, който е посещавал само няколко месеца престижния драматически курс "Симон".


1. Той не се мръщел на никаква работа


2. Появява се за 43 секунди в първия си филм

Луи дьо Фюнес се появява за първи път на екрана през 1946 г. в "Изкушението на Барбизон", режисиран от Жан Сели в продължение на… 43 секунди. Тази незначителна роля на портиер в кабаре "Льо Паради" е началото на дълга серия от малки роли.

3. Той отказвал ролята на неверни съпрузи.

Той е играл расисти, холерици, подлеци или скъперници, но не и неверен съпруг. Луи дьо Фюнес отказвал ролята на прелюбодейци и никога не нарушил това свое правило.

4. В "Полицаят и извънземните" поискал летяща чиния като тази в "Срещи от третия вид".

През 1977 г. излиза филмът на Стивън Спилбърг, постигнал колосален успех. Френското кино също се увлича по извънземните. За Луи дьо Фюнес това ще бъде филмът "Полицаят и извънземните". Впечатлен от триковете в "Срещи от третия вид", френският актьор мечтаел за летяща чиния, като тази на Спилбърг. Резултатът: за първи път във френски филм се появява такава.

5. Засенчвал и най-големите звезди на екрана.

Този вечен изпълнител на второстепенни роли имал свой начин, от висотата на своите 164 см., да засенчи много по-опитни актьори от него. Така станало с Жан Маре във "Фантомас", чиято роля лека-полека била засенчена от комичните сцени, които Луи дьо Фюнес успял да наложи, като влагал невероятната си творческа енергия във всеки план. Бурвил, Фернандел или Ив Монтан също изпитали неговата пламенност.

6 . През май 1968-ма г. той се разтревожил за златните си кюлчета.

Май, 68-ма, Луи дьо Фюнес е натъжен. Когато техническите работници започват стачка по време на снимките на "Полицаят се жени", паника обзема актьора. Той се доверява на режисьора на филма Жан Жиро и му възлага мисия: да изрови едно сандъче от градината на къщата му в Клермон, в което имало голяма сума пари и златни кюлчета.

7. Никога не плащал такситата си.

Пикасо го е правил, защо не и той? Когато актьорът вземал такси, той плащал с чек, който подписвал с красивия си почерк. Шофьорите предпочитали да го задържат като автограф, вместо да го осребрят.

8. Направил каскада и повече не можел да си вдигне ръцете.

Терминът "каскада" и Луи дьо Фюнес са пълна противоположност и все пак… Във "Фантомас" трябвало да преследва заклетия си враг, закачен на строителен кран. Луи дьо Фюнес нямал дубльор. В продължение на дълги минути висял на ръцете си на метър над земята, а на следващия ден не можел да ги повдигне. Години след това този инцидент му причинявал болки.

9. Една 7-минутна сцена му отворила пътя към славата.

Преди да стане известен, Луи дьо Фюнес е играл в куп филми, където изпълнението му траело само няколко сцени. Трябвали му няколко минути в "Преминаване през Париж", за да наложи образа на средния и холеричен французин. Изправен срещу големите Жан Габен и Бурвил той се вълнува, вълнува и вълнува… и влиза в историята на киното.

10. Искал очите му да изглеждат по-сини от синьото на екрана.

Луи дьо Фюнес имал една прищявка: да подсилят цвета на сините му очи за най-голям ужас на главните оператори и особено на този по време на снимките на "Татиураният". Трудно било да се нагласи осветлението между червените петна по кожата на Габен и синьото в очите на Фюнес.

"Чоки" е сериал на ITV, създаден през 1984 г. по едноименната книга на световноизвестния писател фантаст Джон Уиндам. Сериалът съдържа 3 сезона: "Чоки" (сезон 1), "Децата на Чоки" (сезон 2) и "Предизвикателството на Чоки" (сезон 3)

Кратко съдържание на сезоните:

Сезон 1 - Чоки:
Матю Гор е интелигентно момче, избрано от тайнствен извънземен посетител за източник на информация за живота на Земята. След като нивото на артистичния му талант нараства драматично до невиждани нива, той предизвиква подозренията на мощни групировки, които искат да се потопят в огромното море от информация, в което той по неволя става участник.

Сезон 2 - Децата на Чоки:
Изминала е една година, откакто Матю се е сбогувал с извънземния си приятел. През лятната ваканция той се запознава с Албертин, математически гений, с помощта на която той разбира, че може да комуникира чрез телепатия. Един ден Чоки се завръща, за да го предупреди, че той и приятелката му са в опасност. Когато Матю отива да предупреди Албертин, тя е изчезнала.

Сезон 3 - Предизвикателството на Чоки
Чоки, невидимо същество от друг свят е станало част от живота на Матю. Огромните му знания предизвикват голям интерес от страна на военните, и те са готови на драстични действия, ако не получат това, което искат.

Към 1 част >>>
Към 2 част>>>
Жанр: Драма / Исторически

Издател: Аудиовидео - Орфей

Година: 1984


Режисьор: Борислав Шаралиев

Сценарист: Анжел Вагенщайн

Оператор: Венец Димитров

Описание: Втората половина на 9-ти век. Младият хан на българите Борис осъществява сливането на двете племена - българи и славяни, в единна държава. Той разбира, че това което ще заздрави държавата му е религията. Така се извършва знаменателното събитие - покръстването. Княз Борис I достига и до друго прозрение - на държавата е необходим единен език и писменост. Той приема учениците на Кирил и Методий, създавайки Охридската и Преславската книжовни школи.

Към филма >>>
Резюме : Радо Пешев е на 40 години, работи като шофьор и разкарва плодове и зеленчуци. Има 14 годишен син - Пламен и добра съпруга. Пламен случайно разбира, че баща му се занимава с незаконни сделки. Един инцидент в училището, поставя в семейството въпроса за честността и компромиса. Пламен избягва от къщи. Преживявайки случилото се, Радо решава да се откаже от машинациите. Но се оказва, че не е лесно да излезе от „играта”. Тези, с които е бил свързан го пребиват. Доведен до пълно отчаяние, той сяда зад волана на тежкия камион и го блъска в контролния пункт на склада, превърнал се за него в символ на злото. Пречистил душата си и върнал доверието на сина си, чува думите: „Татко, обичам те”.

Към филма >>>
Резюме :
Минка (Лиляна Ковачева) работи като секретарка в научен институт. Като разведена жена около нея се носят слухове. “Доброжелатели” се обаждат на жената на шефа, че съпруга и е помогнал да се уреди в общежитието, тъй като са любовници. В резултат на донос партийния секретар я разследва и прави намеци, че срещу секс може да си затвори очите. Минка започва сериозна връзка със Спас (Богдан Глишев), но майка му е против, а и той не е сигурен в чувствата си.


Режисьор : Иванка Гръбчева
 В ролите : Георги Парцалев, Вълчо Камарашев, Георги Мамалев, Боряна Пунчева, Иван Григоров, Татяна Лолова, Павел Попандов, Велко Кънев
 Година : 1987
 Резюме : Царската стража открадва невестата на едно добро момче от народа, за да я оженят насила за глупавия царски син. Но красивата Елена успява да избяга и да се върне при своя любим Боян. В това време се приземява летяща чиния с трима обитатели от далечна планета.


Към филма >>>
Резюме : Втората половина на 60-те години. Поглед към недалечното училищно минало в годините на социализма - с носталгия и реализъм.  Приятелство, предателство, любов, омраза, загуба на най-близкия приятел - в затвореното микрообщество на една елитна гимназия има всичко, а провокациите са всевъзможни: от бременната ученичка до най-новите западни плочи. Ефектното актьорско изпълнение на изгряващите звезди, съзаклятничеството на героите и хитовата песен превръщат филма в култов за поколенията.

Резюме : Българска оперна трупа е на турне в Европа. Поради липса на пари пътуват със стар, почти негоден автобус. Когато шофьорът се напива от радост, че му се е родил син, кормилото поема възрастният диригент – лош шофьор, който фанатично вярва в своята непогрешимост.
Към Трейлъра>>>

По време на пътуването новият член на оркестъра – разсеяният тимпанист Теди, неусетно се влюбва в младата Мария. Тяхната зараждаща се връзка се следи от целия състав на операта и скоро двамата са въвлечени в сложна плетеница от бившите любови и настоящата завист между членовете на трупата. Докато километрите летят, в автобуса се развихря купон. Музикантите свирят и пеят – празнуват раждането на сина на шофьора. Във вакханалното смесване на оперни мотиви и народни ритми от Балканите маестрото открива отражение на собствените си търсения и създава мечтаната от него опера.

Резюме : България през 70-те години на ХХ век. Бригада пътни строители преустановява работата си, тъй като доставката на асфалт ще се забави с няколко дни. Началникът бай Стамен решава да започне работа по осеяния с дупки селски мегдан. Кметът го предупреждава, че селото не разполага с бюджет за ремонт на площада, но бригадирът не може да стои със скръстени ръце и поема разходите за ремонт. Докато бай Стамен разхвърля чакъл по мегдана, работниците се размотават безцелно из селото. Сали обикаля с цигулката си и се опитва да привлече внимание със свиренето си. Младия Марин се задява с Димана – съпругата на багериста Цанко, а Жельо хлътва по местната телефонистка Христина...
Към филма >>>

 Допълнително : Режисьорският дебют на Иван Терзиев е шпионският филм „Господин Никой“ по едноименната книга на Богомил Райнов (1969), в главната роля Коста Цонев. Истинската си сила и талант Иван Терзиев разкрива в „Мъже без работа“ (1973), а после и в „Силна вода“ по романа „Лош ден“ на Генчо Стоев (1975). Неговият филмов сериал „Селцето“ (1980 г.) чака  своята  премиера цели десет години. Време, минало в странни перипетии и надхитряне с цензурата. За смелия филм се разчува веднага след като е готов. Кино-вариант на „Селцето” е поканен  за  участие  в  раздела  „Особен  поглед” на фестивала в Кан през 1987 г. Обаче, по  причина „твърде  очевАдна, филмът така и не замина“, отбелязва днес авторът.

Историята започва малко преди 10 ноември 1989г. Сташ (Явор Бахаров) и трима негови приятели работят за Змията (Филип Аврамов) – дребен престъпник, който тиражира и продава порно филми. Четиримата търсят начин да спечелят пари , за да отворят собствен бар, който ще се казва „TILT”. При случайна среща на Сташ и Беки (Радина Кърджилова) се стига до страстна любовна авантюра. Внезапно милицията арестува групата със съдействието на един от тях – Дъвката (Александър Сано-Среброто). Бащата на Беки, полковник Катев (Георги Стайков) – шеф в милицията, пряко се ангажира със случая, защото открива дъщеря си сред арестуваните. Отношенията между тях са драматично обтегнати – майката на Беки се е самоубила наскоро и момичето обвинява своя баща за това. Катев заплашва Сташ и групата със сигурен затвор, ако Сташ продължава да се вижда с Беки. Тримата приятели намират изход от ситуацията, решавайки да емигрират в западна Германия, през току-що падналата Берлинска стена. Беки също тръгва със Сташ. Но в последния момент, отново предадени от Дъвката, Катев ги спира на границата. Задържа дъщеря си и за да ги раздели, окончателно предлага на Сташ да избира между затвор и емиграция. Сташ и двамата му приятели заминават за Германия. Но разочарованието от тяхната представа за добро бъдеще идва бързо. Сташ опитва да се свърже с Беки, но всички опити това да се случи са прекъснати от Катев. Когато при първа възможност тримата се връщат, изпадат в истински шок от промените в България.

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ