"Ти пак ги преметна, калпазанино."
-----------------
„Васко да Гама от село Рупча“ е български детски приключенски сериен филм от 1986 година на режисьора Димитър Петров, по сценарий на Братя Мормареви. Оператор е Цанчо Цанчев. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков.
-----------------
Филмът се състои от шест серии:
Августина
Фаталният бас
Бягство
Нелегалният пасажер
Наказанието
Юнгата

Мечо Пух и неговите приятели са неизчерпаем източник на мисли за живота, любовта, приятелството. И дори на пръв поглед да изглеждат наивни и забавни, те съдържат дълбок смисъл. Насладете се на 17 подбрани цитата от Мечо Пух и приятели.

1. - Прасчо пита Мечо Пух:
- Пух, какво е любовта?
- Това, което означава всичко за теб - отговори Пух.
- А до края ли продължава? - попита Прасчо.
- Не - отвърна Пух, - продължава дори ПО-ДЪЛГО, защото тя е безкрайна!
- И значи тя е по-велика от всичко? - попита пак замислен Прасчо.
- Не Прасчо, пак не разбра - ТИ СИ ПО-ВЕЛИК ЩОМ ОБИЧАШ, тя те прави такъв!!!

2. - Как се пише любов? - попита Прасчо.
- Тя не се пише, тя се чувства... - отвърна Пух.

3. Ако някога дойде ден, в който не сме заедно, трябва да знаеш някои неща... Ти си по-смел, отколкото вярваш, по-силен, отколкото изглеждаш и по-умен, отколкото си мислиш. Но най-важното нещо е, че независимо дали сме разделени, аз винаги ще бъда там за теб и винаги ще те обичам!

4. Какъв късметлия съм щом имам нещо, което прави сбогуването толкова трудно.

5. Обещай ми, че никога няма да ме забравиш, защото ако си помисля, че ще го направиш, никога няма да мога да си тръгна!

6. Когато не знаеш къде отиваш винаги отиваш другаде.

7. - Ще бъдем ли приятели завинаги? - попита Прасчо.
- Дори и за по-дълго! - отговори Мечо Пух.

8. Ако ти живееш сто години, аз искам да живея сто години без един ден, така че никога да не живея без теб.

9. Не можеш да седиш в твоя ъгъл на гората, чакайки другите да дойдат при теб. Понякога трябва ти да ходиш при тях.

10. При все, че да ядеш мед това е много хубаво нещо, има един миг, точно преди да започнеш да ядеш, който е по- хубав.

11. Не подценявай ценността на Нищо-правенето – на това просто да си вървиш, да слушаш всички онези неща, които не можеш да чуеш, и да не се тревожиш.

12.- Кой ден сме? - Попита Пух..
-Сега е ДНЕС!! - oтговори Прасчо!
-Любимият ми ден!!! - Каза Пух...

13. Може да ме забележат, а може и да не ме забележат - с пчелите никога не се знае.

14. Няма нищо по-хубаво от това деня ти да започне с щастлив край.

15. - Защо ли нещата трябва да се променят? - прошепна Прасчо.
Пух помисли, помисли и каза:
- Така имат възможност да станат по-добри!

16. Понякога... - каза Пух - най-малките неща, заемат най-голямо място в сърцето ти! Малко Внимание, малко Мисъл за другите — и всичко би изглеждало иначе!

17. Ако някой ден се случи така, че не може да ме виждаш повече, ме сложи на топло в Сърцето си. Аз ще остана там завинаги..!

gnezdoto.net

Британският актьор Гордън Кей, известен с ролята си на Рене Артоа в комедийния сериал "Ало Ало", почина на 75-годишна възраст. Информацията е потвърдена от бившия агент на актьора пред BBC.


Информацията е потвърдена от бившия агент на актьора пред BBC.

Гордън Кей е роден през 1941 г., като започва актьорската си кариера още през 1969 г. в сериала "Коронейшън стрийт".

През 1982 г. той е поканен да изиграе главната роля в комедийната поредица "Ало Ало", като участва във всички 84 епизода в 10-годишната история на сериала.

Американският актьор Мигел Ферер почина от рак на 62-годишна възраст в дома си в Лос Анджелис, щата Калифорния, съобщиха световните агенции.

Ферер стана известен на широката публика с участието си в популярни телевизионни сериали. Сред тях са "Морска полиция:Лос Анджелис", "Военни престъпления:Лос Анджелис, "Срещи с Джордан", "Разкази от криптата" и др.

Една от най-известните роли на актьора бе в култовия сериал "Туин пийкс", където влезе в ролята на агент от ФБР.

Ферер бе незаменим в поддържащи роли на световноизвестни продукции като  "Робокоп", "Трафик" "Смотаняци-2" и др.
Мигел Ферер 

Мигел Ферер е роден на 7 февруари 1955 г. в Санта-Моника, Калифорния, САЩ. Той бил най-големия от пет деца в семейството му, което е с корени от Пуерто Рико.


Къде ми са детските книжки,
кажи ми мой прашен сандък?
Закусиха сивите мишки
с вълшебните букви – язък!

Къде ми е класната стая,
къде е коравият чин,
а, б, в, тире, запетая,
забравих ги вече – амин!

А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря, нали?
А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря, нали?

Къде е момчешката дързост,
след мене защо не върви,
отминаха стъпките бързи
и ехо не чувам, уви.

Къде ли се водят войните
за мойте наивни мечти,
дали пък не са ми сърдити,
че съм ги отрекъл почти?

А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря, нали?

А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря, нали?

Щом той ме повтаря, дали?

Пинко беше между мустаците на Кеворк Кеворкян и очилата на Димитри Иванов, което значи, че е неделя и утре сте на училище, но поне няма режим на водата, изкъпали сте се и гледате Пинко!

Има 11 игрални филма от поредицата The Pink Panther и в тях няма нито една пантера. Но има диамант, чието име е Розовата пантера. Той е откраднат и трябва да бъде открит от бъбрив, непохватен и малко глупав френски полицай. Първият филм е от 1963. Анимацията на уводните надписи толкова се харесва на шефовете на United Artists, че те предлагат героят от нея – розова пантера, да получи собствен сериал. През 1964 Пинко печели Оскар за къс анимационен филм, а през ’69-та получава собствено ТВ шоу. Той участва в над 100 анимирани серии, но също и в компютърни игри и реклами.

Автор на музиката е Хенри Манчини, който има 4 награди Оскар за филмова музика и 20 награди Грами.

Ще ви шокирам, но Хана и Барбера са мъже. Уилям и Джоузеф основават своето студио за анимация през 1944 с подкрепа от Metro Goldwyn Mayer. За 45 години дуото създава плеяда от любими герои – Семействата Флинтстоун и Джетсън, Хъкълбери Фин, Мечето Йоги, Скуби-Ду, Инч Хай, Мътли, Джони Куест и Джони Браво…

Скечовете със сиво-синята котка, която преследва кафявата мишка, обаче печелят 7 награди Оскар. Освен, че е най-награждавания анимационен сериал Tom and Jerry е един от най-копираните. Как според вас се ражда концепцията на съветският му двойник – Ну, погоди! По телевизията даваха само последното, когато бях дете. За да гледате Том и Джери трябваше да познавате човек с видео. В моя случай мама ме водеше на гости при  колежка, чийто съпруг караше тир – изключително престижна професия по онова време.Том и Джери са във вечна беседа, която включва експресивни изразни средства – пили, чукове и триони, брадви, ножове, пушки, и пистолети, горелки, оголени електрически кабели, отрова, доволно количество експлозиви. Небрежно, невинно и неконструктивно насилие.

Музиката на сериала е новаторска за времето си – комбинация от джаз, класика и поп, а липсата на истински диалог го прави лесен за разбиране навсякъде по света. Например в Япония е единственото неяпонско филмче в топ 100 любими анимации.

През годините „Том и Джери“ става синоним за неразделна двойка – като „Адам и Ева“, „Ромео и Жулиета“, „Кайн и Авел“, „сол и пипер“. Създателите на The Simpsons им отдават почит, чрез The Itchy & Scratchy Show, анимационен филм в анимационния филм, любимото детско на децата Симпсън. А Джери дори танцува с Джийн Кели. Първоначално е трябвало да е Мики Маус, но Дисни не дават правата. Мисля, че е за добро.

Смехораните всъщност са мончичи, плюшени играчки-маймунки, произвеждани от японската корпорация Секигучи. Мончичитата са измислени от Коичи Секигучи на 25-ти януари 1974. Господин Секигучи ги създава, за да „вдъхне уважение и любов“ сред деца и възрастни.Играчките стават изключително популярни в Япония и през 1980 са пресъздадени в аниме. Първите страни завладени от мончичи манията са Западна Германия и Австрия, а след това и цяла Западна Европа. В Англия ги наричат „Чика-бу“, във Франция „Кики“, а в Испания – „Виркики“.

В началото на ’80-те куклите достигат бреговете на Америка. Правата им за САЩ са купени от гиганта за детски играчки Mattel, който продължава да ги произвежда и днес. Анимационният сериал Monchhichis 1983 е дело на Hanna-Barbera и се излъчва за първи път по ABC.

Смехораните живеят в Смехорания, разположена по най-високите части на дърветата – отвъд облаците, близо до долината Ха-Ха-Ха. Освен на готините прически племето на смехораните разчита на магии и вълшебни отвари, за да се предпазва от главният си враг – Хорк, лидерът на сърдитковците.

Едно от най-ценните ми притежания беше ключодържател със смехоран на име Палчо. Тайно го целувах преди контролно по математика – имаше ефект, винаги връзвах тройка.

Блокът е нов, хубав – тип вертикално село в градска среда. На негово място обаче преди 200 години имало гостилница. Тази гостилница била на Аугуст и Йете Дайбелшмит, не особено приятна двойка бандити. За греховете си те са ужасно наказани – да витаят в ГДР, поне докато не извършат 7 добрини за жителите на блока.

„Призраци в блока“ е продължение на „Призраци под виенското колело“ / Spuk unterm Riesenrad 1979. И двата сериала са от по 7 епизода, и двата са създадени от режисьора Гюнтер Мейер, но призраците в блока са по-популярни, поне сред моята извадка.

Дори да пренебрегна оксиморона: „немски комедиен сериал“, не мога да подмина странната алегория. Това, което правят призраците е да шпионират жителите на блока и да ги коригират, когато се отклоняват от нормата. Една невидима система за дисциплиниране и наказания – някой друг да разпознава Щази?

На 16 януари 1957 г. в Ливърпул е открит клуб "Кавърн" (Cavern в превод "Пещерата"), където дебютира легендарната група. От февруари 1961 до август 1963 г. съставът има там 292 изяви.

Ливърпулската четворка Джон Ленън, Пол Маккартни, Джордж Харисън и Ринго Стар има огромно влияние в музиката и един от най-ярките феномени в световната култура през 60-те години на ХХ в.

През 1957 г. Джон Ленън, който харесвал песните на Елвис Пресли, основава групата "Куоримен" и кани в нея Пол Маккартни. През пролетта на 1958 г. за епизодични изяви, а от есента за постоянно към тях се присъединява и Джордж Харисън, приятел на Пол. Тримата начинаещи музиканти съставят гръбнака на бъдещата група.

Преименуват състава си на "Бийтълс" три години по-късно. Ринго Стар става негов барабанист през 1962 г., заменяйки Пийт Бест.

До 1960 г. музикантите са известни само в Ливърпул, а първата им изява зад граница е в Хамбург през лятото на същата година. През април 1961 г., по време на второто си посещение в Хамбург, е направен първият професионален запис на състава.

В периода 1962-1970 г. "Бийтълс" издават 12 албума, 13 мини албума и 22 сингъла. До днес са продадени над 1.3 млрд. албума на групата.

През 2004 г. сп. "Ролинг стоун" поставя "Бийтълс" на първо място в списъка си на 100-те най-добри изпълнители на всички времена.

Групата се разпада през 1970 г., а всичките й членове започват самостоятелни музикални кариери.

Джон Ленън е убит край дома си в Ню Йорк на 8 декември 1980 г., а Джордж Харисън умира 29 ноември 2001 г. Пол Макартни и Ринго Стар и днес продължават да творят – пишат музика и изнасят концерти.

Световният ден на "Бийтълс" е обявен от Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) на 16 януари 2001 г.

Стояна Константинова Мутафова е българска театрална и филмова актриса, по-известна като Стоянка Мутафова. Истинското име на актрисата е объркано в един афиш и сега е позната на всички като Стоянка.

Играе в над 53 театрални постановки. Популярна с ролите си във филмови и телевизионни продукции като „Големанов“, „Вражалец“, „Милионерът“, „Новогодишна шега“, „Топло“, „Любимец 13“, „Кит“ и др. Известни нейни сценични партньори са Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Апостол Карамитев, Невена Коканова.

На 94-годишна възраст през 2016 г., осъществява мащабно турне в театрални зали в САЩ, Канада, Германия, Нидерландия, Швейцария и Великобритания.

Кандидат за Световен рекорд на Гинес в категорията „Най-възрастна активно играеща на сцената актриса“

Родена е на 2 февруари 1922 г. в София. Баща и? Константин Мутафов е драматург в Народния театър „Иван Вазов“. Роден е в град Русе, където малката Стоянка често гостува в своето детство. През 1941 г. завършва Първа софийска девическа гимназия. Завършва класическа филология в Софийския университет „Климент Охридски“ и Държавна театрална школа в София. От 1946 г. до 1949 г. работи в театър в Прага, а от 1949 до 1956 г. в Народния театър. Тя е един от основателите на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“, където работи от 1956 до 1991 г.

Стоянка Мутафова има 3 брака. През 1946 г. се жени за първия си съпруг, чешкия режисьор Роберт Роснер, когато е на 23 години, а той – на 51. След брака отиват да живеят във Виена, а после заради неговата работа се преселват в Прага. Там Стоянка Мутафова завършва второ висше образование към театралния отдел на Пражката консерватория.

Вторият и съпруг е Леонид Грубешлиев, по професия журналист и преводач. От него е единствената дъщеря на актрисата – Мария Грубешлиева – Муки.

Третият съпруг на Мутафова е Нейчо Попов, актьор. За него тя казва, че е любовта на живота и. С него за първи път се вижда в Народния театър, където тя започва да работи като актриса, а той е студент във ВИТИЗ.
http://www.bgspomen.com/

Това е първото шоу в истинския смисъл за българския зрител. След него станаха много, но „Супер шоу Невада“ бе първото и най-култовото, само защото беше шоу-пионер за времето си. Още си спомняме черешките и колелото на късмета. Водещ беше Къци Вапцаров, а познатата ни Гала бе една от неговите асистентки. След Къци, водеща бе Ася Статева Навремето шоуто беше много забавно.

Резюме : В крайдунавски град живее семейство Диамандиеви: Джими - преуспяващ бизнесмен, печелещ по законен и незаконен начин, Роси - съпругата му, типична навобогаташка, Влади - брата на Джими, млад почтен бизнесмен. Техен най-близък роднина е Луко Луков - брат на Роси - син на бивш служител на ДС, простак с откровени амбиции за лесно забогатяване, който живее с Павлина - бивша проститутка, която чака дете от циганина Ачо - леко откачен бивш затворник. Диамандиеви са кумове на Параскева наричана Стела - красива и амбициозна млада жена, чиято единствена цел е да замине на Запад и Ники - комплексиран интелектуалец, търсещ най-лесния път в живота. Младоженците решават да се венчаят в манастир. Там ги посреща Евстати - мълчалив послушник, на който нищо човешко не му е чуждо. Часове преди сватбата Стела става любовница на Джими. Той пък иска съдействието на съпруга й Ники за производството на оръжие. От друга страна, Джими търси Луко за помощ в бизнеса си със скрап. Луко пък с помощта на Ачо решава да направи удар като краде прасетата на Влади. Така се завихря мръсната история Дунав мост.

Режисьор : Иван Андонов

В ролите : Йоана Буковска   ... Стела

Петър Попйорданов ... Джими

Стефка Янорова ... Роси

Николай Урумов ... Луко Луков

Мариян Бозуков ... Ники

Иван Ласкин ... Влади

Георги Михалков ... Евстати

Христо Мутафчиев ... Ачо

Анастасия Ингелизова ... Павлина

Георги Русев ... Петър Диамандиев

Мария Статулова ... Веса

Васил Михайлов ... Следовател

Красимир Ранков ... Данчо Марков

Кръстьо Лафазанов ... Станоев

Веселин Ранков ... Евтимов

Година : 1999


Чочо (в дясно) с Мариан Вълев 
Петър Попйорданов-Чочо остави в българското кино два рекорда, които едва ли някога ще бъдат надминати. Първият. Той се "уволнява" от НАТФИЗ със 7 (седем!) филма зад гърба си и веднага е обявен за новия се*ссимвол в киното ни.

 "Най-щастлив съм се чувствал няколко пъти. Първия, когато ме приеха да уча в академията. Беше като една малка кратка пътечка, след която се надявах да има магистрали, по които да вървя. Много кратък миг!..."

Това ми призна Чочо в един разговор през септември 2010 г. Завършва класа на проф. Крикор Азарян. Вторият. На кинофестивала във Варна през 1994 г. Чочо получава "Златна роза" за най-добра мъжка роля за участието си в цели 6 (шест!) филма: "Граница", "Онова нещо", "Кладенецът", "Козият рог", "Вампири таласъми" и "Сезонът на канарчетата". Дебютът на Чочо Попйорданов в киното е в серийния тв филм "Цветовете на изгрева", показан през 1987 г. Героят му се казва Емо и е арогантен младеж от банда, която търгува незаконнно с долари и авточасти. Големият му дебют всъщност е във "Вчера" в ролята на ученика Костов. Участието и постиженията на младия актьор във филма са много показателни за характера му. Той е одобрен на кастинга, но заради лошия му говор е пратен в масовките. За главните роли са избрани Христо Шопов и Георги Стайков. "Изведнъж разбрах, че това момче има по-силно присъствие от статист в класа, усетих дарбата му и реших да му дам възможност да я покаже", разказа ми в едно интервю преди години режисьорът Иван Андонов. По сценарий ролята на ученика Костов е малка.

Обаче с много хъс, идеи и актьорски хрумвания Чочо дообогатява образа. Той е толкова борбен по време на снимките, че почти изравнява героя си с двамата главни образа. На филмовия фестивал във Варна през 1988 г. "Вчера" е тотално подминат от журито и критиката. Но печели категорично наградата на публиката. Следва филмът на Рангел Вълчанов "А сега накъде?". В него Чочо е един от 26 студенти в НАТФИЗ, които играят себе си, но като кандидат-студенти. Млади и амбициозни, готови на всичко и на всякакви компромоси, за да спечелят благоволението на изпитната комисия. От този филм никога няма да забравя етюда, изигран от Чочо: в спор с един от конкурентите си той се разрида неутешимо, постепенно превърна плача си в смях, който пък от сърдечен премина в зловещ. Комедийните си качества показа още в "Адио, Рио!". Главният герой във филма е един... труп Зрителят разбира, че това е трупът на чистата съвест, който се появява при всеки човек, когато по различни причини потъпква съвестта си. Появява се най-често в багажника на личните автомобили.

Чочо Попйорданов играе млад, красив и напорист стажант-следовател, който е приятел на дъщерята на семейство Стоеви, но стига до прелюбодейство с нейната мащеха (Ваня Цветкова). И го правят не къде да е, а пак в багажника на колата на Стоеви. По време на снимките сценаристът Марко Стойчев нагажда репликите на героя на Чочо към натюрела и начина му на говорене. Той чистосърдечно си признава: "Като говоря, фъфля, заеквам и забаквам..." Бързата филмова слава не главозамайва младия актьор. Той не отказва и второстепенни и дори по-малки роли. Такива са героите му Бойко в "Аз, графинята" и Пантата в "Без драскотина", където след "Вчера" отново си партнира с Георги Стайков. През 1990 г. на екран излиза един от най-хубавите любовни филми в нашето кино - "Любовното лято на един льохман" на режисьора Людмил Тодоров.

В него Чочо е Свежи, един от четиримата неразделни приятели, които прекарват чудесно лято на морето, бягайки от сивотата и скуката на всекидневието. Актьорът снима с много красивата непрофесионална актриса Нона Милева. Техни приятели от онова време определят любовта им и в живота като "изгаряща". След 1989 г. много млади български актьори напускат България. Кой заради безработица, кой заради тръпката да се пробва в чужбина. Чочо Попйорданов обаче остава. Снима се (почти) във всеки нов филм. Режисьорите искат да използват максимално таланта му и той не се щади. В "Бързо, акуратно, окончателно" (1990) е най-обикновен епизодик - човек с дини. В "Онова нещо" (1991) е последен в изписването на шестимата главни герои - Шейно. В "Тишина" (1991) е във втората главна роля - на младежа в инвалидна количка Павката. Филмът печели голямата награда "Златната роза" във Варна, както и много международни отличия. През 1994 г.

Чочо попйорданов се снима във филма "Граница", около който има доста скандали. Включително и искане на бивши гранични офицери филмът да бъде спрян от излъчване по БНТ. Героят му Попа е граничар, готов на всичко, за да оцелее. Умишлено стреля по нарушители на границата, защото за всеки убит ще получи по 10 дни отпуск. Няма как да мине без универсалния актьор и първият римейк в киното ни - "Козият рог". Във филма Чочо е в ролята на овчаря, когото режисьорът Волев от българин при Хайтов превръща в ахрянина Халил. Петър Попйорданов е с главна роля и в първия след промените от 1989 г. роден телевизионен сериал - "Дунав мост". Кани го режисьорът Иван Андонов. Играе с новоизгряващите звезди Йоана Буковска, Стефка Янорова, Христо Мутафчиев, Анастасия Ингилизова, Иван Ласкин, Деян Донков и др. Последната роля на Чочо беше на Македонски в "Хъшове", последна въобще - в "Под прикритие".
24chasa.bg

В нощен влак с пътуващи българи се появява чужд военен летец…

Драма.
България, 1967г., 92 мин.

Награди: „Златна роза“ – Варна, 1967; „Сребърна плоча“ – Кунео, 1967; Почетен диплом – Единбург, 1967

Сценарий Веселин Бранев
Режисьор Борислав Пунчев
Музика Симеон Пиронков
Художник Константин Русаков

В ролите: Виктор Ребенчук, Невена Коканова, Георги Калfянчев, Георги Георгиев-Гец, Васил Вачев, Мая Драгоманска, Олег Ковачев, Иван Братанов, Руси Чанев, Петър Слабаков, Георги Русев, Андрей Аврамов, Иван Джамбазов, Цветана Манева, Хари Аничкин, Владимир Давчев, Герасим Младенов

Есента на 1943 година. В купето на нощен влак за София пътуват лекарка, селянин, фокусник, безработен с детето си, влюбени – студент и ученичка, и току-що освободен от затвора комунист. При тях влиза избягал от военнопленически лагер английски летец.  Пътниците трябва да избират между предателството и помощта…

Кирил Господинов, Армен Джигарханян
и Рашко Младенов
„Слънчев удар“ е български игрален филм (драма) от 1977 година на режисьорите Ирина Акташева и Христо Писков, по сценарий на Ирина Акташева и Георги Джагаров. Оператор е Леонид Калашников. Музиката във филма е композирана от Кирил Дончев.

Роли във филма изпълняват актьорите:

Армен Джигарканян — Професор Радев
Ицхак Финци — Драгиев
Николай Бинев — Лазаров
Катя Паскалева — Снежа
Невена Коканова — Невена
Белла Цонева — Бързашка
Рашко Младенов — Балчев
Иван Кондов — Професор Димов
Константин Коцев — Славов
Кирил Господинов — Любо
Кирил Кавадарков — Весо
Иван Григоров — Нано
Ирина Тасева
Соня Маркова
Аня Пенчева
Златина Джамбазова
Никола Тодев
Антон Горчев
Васил Михайлов
Сашо Симов
Сотир Майноловски

Емил от Льонеберя (на шведски: Emil i Lonneberga) е герой от едноимения детски роман на Астрид Линдгрен.

Романът е издаден през 1963 г. и е заснет като филм в началото на 1970-те години: един път като игрален филм (1970) и втори път като сериал (1973 г.). Игралният филм е сниман през 1971 година от режисьора Olle Hellbom в околностите на Vimmerby (Smaland). По време на снимките главният актьор Jan Ohlsson е на 9 годишна възраст. Премиерата на игралния филм е била на 4 декември 1971 година в същия град. Във филма има и немски актьори.

Главният актьор Ян Олсон не харесва факта, че в живота винаги е свързван с пресъздадения герой. След последната серия снимана през 1973 взема участие още два филма. Работи като Системен администратор.

Първото издание на български език е през 1980 г. в превод на Теодора Джебарова, като част от издателската поредица Библиотека „Смехурко“ на издателство „Отечество"

Романът „Емил от Льонеберя“ е написан под формата на дневник, воден от майката на Емил. Първото описано приключение на малкия Емил е от 22 май, вторник, когато си заклещва главата в супника.

В началото на романа Емил е петгодишно хлапе, което изглежда добричко, когато не крещи, и за което никой в село Льонеберя не може и да допусне, че един ден ще стане председател на общинския съвет. Живее в стопанството Катхулт с баща си Антон Свенсон, майка си Алма и по-малката си сестричка Ида. Другите основни герои от романа са ратаят Алфред, прислужницата Лина и старата Кроса-Мая.


По думите на Лина, Емил прави само пакости или ако не прави – то те му се случват. Всеки път, когато се провини, Емил бива наказан в бараката за дърва, където запълва времето до следващата лудория в дялкане на дървени човечета (55 в началото на романа). Има си две любими неща – „шапкътъ“ и „пушкътъ“. Най-добрият му приятел е Алфред, много обича сестричката си и коня си Лукас.

"Крилце или кълка" (на френски L'Aile ou la cuisse) е френски комедиен филм от 1976 г. с участието на Луи дьо Фюнес и Колюш.

Филмът е една от класиките на френското комедийно кино. В главните роли са Луи дьо Фюнес, Колюш, Жулиен Гиомар, Ан Закариас, Клод Жансак, Жан Мартен и Фернан Гио. Режисьор на филма е Клод Зиди. Първоначално за ролята на Жерар Дюшмен е бил избран Пиер Ришар, но тъй като той е бил прекалено зает с друга продукция, ролята е поета от Колюш.


Шарл Дюшмен е известен и уважаван гастроном. Заедно със сина си Жерар, Дюшмен се маскира (включително и като жена), за да влезе необезпокояван в най-различни ресторанти, където дегустира храната, тъй като е и издател на популярен кулинарен справочник. Той повежда война срещу производителя на полуфабрикати и собственик на ресторанти за бързо хранене Жак Трикател. Неговата корпорация, "Трикател", залива френския пазар с евтина, но безвкусна храна, която заплашва да унищожи френското кулинарно изкуство. Дюшмен е поканен в известно телевизионно предаване, където трябва да демонстрира таланта си, но го сполетяват неочаквани препятствия - синът му иска да стане цирков артист, вместо да наследи професията на баща си, а после той, известният гастроном Дюшмен, загубва вкусовите си способности...

Танцът, за който ще ви разкажем, е гледан над 6 милиона пъти в YouTube! 38-годишния Кеничи Ебина спря дъха на публиката и журито в предаването „Америка търси талант”. Мъжът изпълни невероятен танц под звуците на специални ефекти и накара цялата зала да стане на крака. Още с излизането си на сцената японецът показа няколко стъпки, а представителите на журито го погледнаха с недоверие. Само няколко секунди след това обаче Кеничи направи нещо уникално –главата му „падна”, а публиката не можа да скрие възхищението си от този номер. Последва още цяла серия от номера, доказващи, че за него законите на физиката не важат.   „Той е луд!”, обяви топ моделът и съдийка в шоуто Хайди Клум, която не можа да скрие възхищението си от начина, по който Кеничи контролира тялото си. Другата представителка на журито Мел Би също не намери подходящи думи, с които да опише феноменалния танц на японеца и с усмивка обяви, че това е било най-силното изпълнение на сцената на „Америка търси талант”. Няколко дни след появата си в американския формат, танцьорът-робот се превърна в истинска атракция в мрежата. За отрицателно време изпълнението му бе видяно от близо 6 милиона души.

„Специалист по всичко“ е български игрален филм (комедия) от 1962 година на режисьора Петър Б. Василев, по сценарий на Павел Вежинов. Оператор е Георги Георгиев. Музиката във филма е композирана от Петър Ступел. Художник на постановката е Рандю Рандев.

Апостол завършва висшето си образование по стоматология с отличие. Когато отива да получи назначението си, получава разпределение в село Вълчидол. Ядосан от това, Апостол постъпва на работа в чудноватото предприятие "Софгркомбитус". Назначават го като специалист по всичко. Апостол е влюбен в Нели. С нея живее приятелката и съименница, в която се влюбва Спиро. Той съобщава на Апостол, че ще се жени за Нели. Без да подозират, че става въпрос за две различни момичета, двамата приятели се скарват. Спиро напуска квартирата и става спортна звезда. Апостол едва не се удавя в една баня. Двете Нели и Спиро упорито го търсят. Неговата Нели е от Вълчидол. Апостол решава да замине с нея.

Роля Изпълнител:


Апостол Апостол Карамитев
Спиро Георги Калоянчев
Нели 1 Гинка Станчева
Нели 2 Катя Чукова
Директорът Андрей Чапразов
Началничката Ирина Тасева /заслужила артистка/
Фризьорката Стоянка Мутафова
Професорът Стефан Сърбов
Полковникът от запаса Петър Василев
Бригадирът Герасим Младенов
Журналистка Валентина Борисова
Многодетен баща Георги Раданов

Да, повечето от нас са израснали с прозиращите блузки на Рейчъл от „Приятели“, хуморът за дебелани на Ал Бънди от „Женени с деца“ и споменът за тинейджърските години от преди 40-50 години в „Шоуто на 70-те“. Всички най-вероятно си спомняме онези герои в разцвета на силите им, но е любопитно как изглеждат сега и дали изобщо ще можем да ги познаем. Е, остава само да проверим и всеки сам да прецени за себе си.






themainline.bg


Оркестър без име (1982)

Защо ще ме прави на идиот той мене!?? Абе, мене никой не ме е прецакал досега, той ще ме цака с топла бира!


13-та годеница на принца (1987)

- Искам да Ви призная нещо, Ваше величество... Аз съм разбойник.
- Спокойно! Не си само ти.

Всичко е любов (1979)

Аз знам така, ако искаш нещо да се повтори, значи ти е било хубаво

Вчера (1988)

- .... а той къде е?
- Замина.
- Кога замина?
- ВЧЕРА...

Опасен чар (1984)

Никога една жена не трябва да разбира, че друга е била повече обичана от нея.
Принцип.

Топло (1978)

- Видяхте ли докъде ни докарахте?
- Сори!

Вчера (1988)

Който напусне полесражението, черпи врага с локум

Вчера (1988)

Един Цончев не си отива толкова лесно!

Господин за един ден (1983)

„Ама ти ... ше си лягаш ли?”

13-та годеница на принца (1987)

- Магиите непрекъснато се развиват. Нови технологии. Едно 15 дни на специализация ще го оправят ваше величество.

Топло (1978)

- Ами Вие, с Вашето интервю от травматологията... "Не спирайте прогреса. Ваш, Снегов."
- Аз бях в клинично състояние, госпожо.
- И сте, господине.

Най-добрият човек, когото познавам! (1973)

Един и същи човек веднъж може да бъде най-добър, друг път лош. Зависи какво са поискали от него и на каква страница са отворили душата му.

Дами канят (1980)

-Бели бъбреци-храна за млади богове!
-Стига бе душа, виж ма на какво съм заприличал.

Вчера (1988)

Ти, мойто Вчера, няма да го бараш!

Всичко е любов (1979)

Аз не знам какво е щастие. Знам така - ако човек иска нещо да се повтори, значи му е било хубаво.

Всичко е любов (1979)

Аз не те задържам. Аз не искам любов от тебе. Аз, ако исках любов от тебе щеше да стане, като търговия. Любовта нищо не иска. Тя трябва, да е като дишането. Вдишваш, издишваш. Навън, навътре без да мислиш. И с нас искам да е така. Да не мисля кога вземам и кога давам



Оркестър без име (1982)

Пепи, каква е тая бира, ма?!

Вчера (1988)

Шушумуша и дисциплиноразвалям строя

Селянинът с колелото (1974)

Ние от тухла падаме, ама по гръб не падаме

Селянинът с колелото (1974)

- Всичко си изяжда,ей! И това е откакто им изкъртих кучешките зъби.
- Това не са кучешки,а глигански!"

Клод Жансак се появява с висока скорост на пътя и остава екранна „съпруга“ на Луи дьо Фюнес и в други филми: „Голямата ваканция“, „Оскар“ и „Замразеният“.
Комедийният талант е неизмерим, но наблюдателни статистици посочват 472 скеча в киното с Луи дьо Фюнес, измислени лично от него.

Неуморният Крюшо е включен в кампания по наблюдаване нарушителите на пътя. Той е на точния пост, за да изгуби от поглед профучаващия „Мерцедес“ и сам да се превърне в нарушител, докато се опитва да го догони. Срещата обаче се оказва неизбежна между гостите в ранчото на Жербер. Отвън паркираният неправилно „Мерцедес“ е същият и шофиран от жена – красивата вдовица на полковниик Франсоа. Извиненията са първата и буквално „светкавична“ близост, от която се разгаря „гръмотевична“ любов. Вдовецът Крюшо е влюбен във вдовицата Жозефа, което на първо ниво изисква бръснене по два пъти на ден и уроци по танци. Никол не възразява, доволна от разсеяността му и шанса за повече свобода. Двете жени заедно и по различни причини го стимулират да продължи с издигането, като се яви на конкурс за по-висока длъжност. Най-големият му съперник ще бъде Жербер, чиято амбициозна съпруга постояннно го държи на „високо ниво“ . Изпитът протича до… допустимата „влажност“ във въздуха. Вследствие на грешка, Крюшо е повишен за кратко и отново тежко подчинен на Жербер. Компенсацията идва с поздравление от полицейския инспектор за усърдното му наблюдение на подводния трафик и търговията с потънали ценности. Радостта ще продължи двойно…
                                                    www.bgspomen.com








Сериалът жъне огромен успех по време на първото си излъчване в Испания и оттогава насам е гледан от над 20 милиона зрители. Персонажите от филма стават любими герои на милиони деца по света. Сериалът е излъчен в цяла Латинска Америка, в Португалия, Ангола, България, Полша и Югославия.

Филмът разглежда темите за приятелството, безметежността на детството и отношенията с родителите. Сериалът остава скъп спомен за поколението, израсло в края на 70-те и началото на 80-те години на XX век.




Великият български артист и човек от народа Георги Калоянчев – Калата остави сърцето си на сцента със своите уникални и незабравими роли в киното и театъра Спомените за него са все още вълнуващи и завинаги ще са пример за подражание.

Гледайте и се забавлявайте:


Безспорния му талант и естесвена игра изгряват отново и отново от всеки филм и запис и предизвиква у нас голям смях, приятни емоции и разбира се – голяма носталгия. Всеки българин трябва да гледа и знае за този умен, прозорлив българин, будещ единствено възхищение и аплодисменти. Поклон!


ТОП-ПУБЛИКАЦИИ