Георги Парцалев -един от малкото истински народни любимци.

Той идваше от „низините“ – оттам, откъдето, всъщност, идваме почти всички.

Може би и затова имаше неукротима страст към античните мебели, старинните икони или ценните бижута, целият беше окичен с тях, като коледна елха – и сам иронизираше тази си слабост.

Покрай задочната му разправия с Калоянчев, надълго разговарях със Стоянка Мутафова, и тя ми разказа, как го увещавала да спре да трупа мебели, понеже цялото му жилище било задръстено от тях.

Обаче той винаги казвал едно и също: „В мазата има още място, нека си стоят там“.

Всъщност, искал е да каже, че на никой не му пречат – така че, да бъдат любезни да не му се бъркат в живота.

***

Ходил съм у тях, когато вече живееше на бул. „Ленин“, днешното „Цариградско шосе“, в апартамент под наем – понеже когато събрал кураж да си поиска жилище, му определили една гарсониера.

На някои артистки със съмнително дарование – огромни апартаменти, а на народния любимец – гарсониера, понеже си е сам.

„Ура“ за справедливостта.

И по този начин пак са го унижавали – и той решил, че до края на живота си ще живее под наем, и така, както смята за нужно.

***

В апартамента му на „Ленин“ цареше някаква особена атмосфера – „диаболична“, както я наричах, а той се чудеше на акъла ми.

Сега си мисля, че са го унижавали с гарсониерата не заради друго, а тъкмо защото бе народен любимец.

Те и звание му дадоха почти последен сред големите артистични имена – и Стоянка разказваше, как на всеки 24 май, докато слушал „Върви, народе възродени“, очите му винаги се насълзявали.

Това на днешните читатели няма да е много ясно, та трябва да го уточня: на 24 май даваха званията за заслуги в областта на културата и образованието, включително и на актьорското съсловие.

И всеки път все прескачаха Парцалев – някакви .урветини ставаха заслужили на не знам какво си, а той си стоеше просто Парцалев.

Народен любимец, обаче без звание.

Може би и затова Народът го обичаше – в ония години той все още имаше определена слабост към хората, които ги унижават или притискат в някаква степен, без значение дори, колко са талантливи.

***

Веднъж, според легендата, Парцалев не издържал приказките срещу себе си и рекъл на Живков: „Всичко ли оправихте в държавата, другарю Живков, та опряхте до моя задник?“

Знам отдавна тази фраза, и никога не бих посмял да питам за истинността й самия Парцалев, но сега ми изглежда абсурдно да го е казвал.

Това би било в разрез с представата, която е искал да наложи за себе си.

***

По-интересното е друго – в онези години никой не би се сетил дори да обсъжда задника на този или онзи, хората просто си харесваха героите такива, каквито са.

А сега – прас! – отиваш и дърпаш за езика Калоянчев да каже, какъв е бил Парцалев.

И това далеч не е случайно, това се прави напълно промислено и напълно съзнателно.

Това е част от общото усилие да се самодоказват, като поругават паметта на избранниците на Съдбата.

Едно напълно ненужно занимание.

Защото – сигурно вече сте го забелязали – някои могат да говорят непрестанно и най-скандалните неща, но това съвсем няма значение за Съдбата, тя няма и да ги погледне, дори и през рамо.

***

Работа е ясна.

Сражението почти е приключило, останала е съвсем малко надежда – и съвсем близо сме до деня, в който на знамето ни трябва да бъде извезан един задник.

А в държава, в която проявяват интерес най-вече към задниците – какво пречи пък други задници да я управляват?

Нищо, разбира се.

***

Времето, все пак, понякога е и справедливо.

Поне по отношение на Парцалев.

Те се занимават със задника му – а той изглежда все по-достолепен.

Те го облепват с мръсни думи – а неговите изглеждат още по-красиви.

Те говорят за задници – а пък той едва удържа сълзите си, когато ни казва, че вече си е взел сбогом с Дон Кихон – там, край паметника му в Мадрид, понеже е разбрал, че никой няма да му позволи да излезе от амплоата/затвора му на комик.

Голям комик наистина, обаче комик, нали – друго си е да размахваш меча на Цар Шишман, примерно, на сцената на Народния театър – ах, тези мечове, които победоносно се размахват само в сънищата на българската История…

***

Какви задници, по дяволите, защо ги тикате в очите ни – какво общо имат те с нашия занаят?

Като искате толкова да се занимавате със задници – правете политически предавания, правете нещо като едновремешната „Панорама“, която беше специалист в каденето на тамян тъкмо на задниците.

Не разпалвайте и не търгувайте с най-ниските инстинкти на публиката – защото когато си все в септичната яма на живота, няма как да миришеш приятно…

Направете си новото знаме – онова със задника, но поне изчакайте още малко, докато ги няма неудобните свидетели – такива като Мутафова, например, която и на 95 години е по-жива и духовно по-витална от вас, новите знаменосци.

***

Не говорете за великите мъртъвците така, както го правят ония .айнарки от „Пуси Райъп“ – не влизайте в църквите на тези мъртъвци с кубинки, не разбутвайте с лакти почитателите им, и пр.

Не превръщайте живота и особено изкуството в някаква лудница, от която долитат само грухтене и някакви други неприятни звуци.

И после – кои пък сте вие, че да раздавате индулгенция за едни, понеже сте се цанили за техни кочияши, а пък да обругавате други – понеже дори не си представяте, какво са били, какво са изживели и какви следи са оставили във Времето.

***

След като поразказа някои неща за Парцалев, Стоянка Мутафова спомена и нещо, от което се беше най-притеснила.

Гледала в едно предаване, как някакъв участник сочно, натрапчиво-нахално и продължително се изсеквал срещу камерата.

Стоянка беше поразена от това, че са го оставили да го прави и дори сякаш му са се наслаждавали.

„О, скъпа – казах й аз, – та нали това е идеята на днешната телевизия. Изсекни се срещу публиката!“

***

Веднъж питах Парцалев, кога е разбрал, че хората го обичат.

Събличал си балтона във фоайето на един театър, неволно ударил с лакът едно детенце и то силно се разплакало.

А майка му се навела да го успокоява и рекла: „Мълчи, бе, мамо, Георги Парцалев те удари!“

„Тогава“ – отвърна той.

Източник:afera.bg

В памет на незабравимият актьор Кирил Господинов (Баш майстора)

Времето не само лекува но и отчуждава, изпраща в забрава известни личности , природни явления и исторически събития. Срещу това се противопоставя човешката памет с най-различни средства в живота.


С тези редове ще се опитаме в най-обобщена форма да припомним името на една позабравена личност. Ако Кирил Господинов беше жив, щеше да отбележи по най-тържествен начин своя 75-ти рожден ден на 24 май, най-българският празник, обкръжен от най-близките си, колеги, приятели и негови почитатели.

Тази годишнина е подходящ повод да си спомним за известния кино и театрален актьор, любимец на поколенията от недалечното минало с нарицателното име „Баш майстора”.
Роден е на 24 май 1934г. в село Гроздево Провадийска община Варненска област с родители Елена и Иван. Баща му Иван е добруджанец и е подгонен от румънските власти в окупирана южна Добруджа за смелостта му да разпространява нелегално български буквари, за да се учат младите добруджанчета на българско четмо и писмо.

Съдбата отрежда на Киро да се роди на най-светлия български празник „Св. Св. Кирил и Методий” - създателите на славянската азбука и книжнина. Тогава, когато природата се събужда за нов живот, облича най-красивите си одежди, уханието на цветята, създават онази красота, която пленява човешкото въображение, повдига тяхното самочувствие, зарежда ги с такава енергия, която удвоява труда на хората и го прав красив като природата. С такова самочувствие и настроение баща му се отправя към общината да запише новия гражданин на България, да спази традицията да бъде дадени името на кръстника. Служителят в общината, който трябвало да извърши този акт, подсказал на бащата, че момчето е родено на велик ден - празника на българските апостоли Кирил и Методий, и че е добре новороденото момче да вземе името на някой от тях. Бащата се съгласява, отхвърля замисленото и избира името Кирил.

С това име Кирил Господинов влиза в историята на българския театър и кино като един от най-известните и талантливи актьори. Той получава не само името на големия апостол, но и неговия талант и призвание да радва хората, да създава такива образи, с които да ги възпитава, да се формират като добри граждани на своята родина. В този смисъл той израства като апостол приличащ на своя съименник. Детството му не е много радостно. Родителите му се грижат за него, но са принудени често да сменят местожителството си, да търсят подходящи условия за приложение на бъчварската професия на бащата.

След връщането на южна Добруджа към майка България, семейството се връща в родна Добруджа в село Търновци, близо до град Тутракан.
Кирил завършва основно образование в този град, а средно в Русе. В това училище на 16 годишна възраст играе в пиесата „Тревога” от Орлин Василев. По негово изказване тази краста да бъде актьор не го напуща до края на живота му.
В най-ранна възраст, в него се пробуждат артистични качества, които са наследство от майчиния род - най-големия вуйчо Слави и прабаба му Руса.

По природа е умен, ученолюбив , наблюдателен със силна жажда за наука. Друга работа не търси, работи в много театри и навсякъде създава силни образи. Почти всички театри в България му правят предложения, но винаги има предпочитания. През 1966г. завършва ВИТИЗ с големи материални трудности. Вечер работи по столове, а денем слуша лекции. Бил е отличен студент. Създава едни от най-силните образи в театъра и киното. Тогавашните поколения, а и по-предните и идните завинаги ще запомнят такива образи в театъра като: Гунчо от „Има смисъл да утепаме мечка”; Шабан от „Човекоядката”; Тикваря от „ Петлето”; Странджата от „Хъшове”, в киното: Алекси от „Понеделник сутрин”; Спас от „Шведски крале”; Спиро от „Тримата от запаса”; ролята в „Птици и хрътки”; Капитанът от „Не се обръщай назад”; Баш майстора от телевизионния сериал за „Баш майстора”, излъчен през периода 1974 - 1983г.

Това са образи, които са получили всеобщо признание от специалисти, негови колеги, приятели, но с най-високите оценки го удостояват зрителите, като става техен любимец завинаги, изпращащи го с бурни овации при всяко негово изпълнение.
Създава десетки положителни образи в много театри и киното. Играл е в 41 филма, в телевизионни сериали и има десетки сценични изяви. Известен е не само в България, но и в много страни от всички континенти по света. Признанието не закъснява. Признателните му съселяни, с оглед увековечаване на името му, именуват читалището на негово име. В родното село Гроздево отворил за първи път очи и поел първата глътка въздух, която му дава сили и талант за да прослави селото си и в залеза на живота си Тервел. Член е на Съюза на Българските Филмови Дейци (СБФД), орден „Кирил и Методий” - първа степен. Следват наградите:
1. Трета награда за мъжка роля в пиесата „Поглед към вековете” на театралния преглед във Велико Търново 1986г.
2. Първа награда за мъжка роля на регионален преглед на българската драма и театър Варна  1969г.
3. Трета награда за мъжка роля (Шабан) от пиесата „Човекоядката”.
4. Награда за мъжка роля (Спиро) за филма „Тримата от запаса” - Варна 1971г.
Най-голямата му награда е любовта на безбройните зрители, които ще го носят в сърцето си и ще я предават на потомството, за да остане завинаги в паметта им, а това е най-величествения паметник за Кирил Господинов във вековете.
Както винаги и този път съдбата на заслужилите хора е жестока. Той си отиде твърде рано от този свят изпитал горчивината на съдбата си в края на живота си, но в последните си мигове той изживял сладостта, че добруджанската кръв го насочи към малкото градче Тервел, което той силно обичаше, където живее най-обичното му семейство - на сестра му Маргарита и нейния съпруг Румен, които го приютяват завинаги на Тервелска земя и той ще остане приятел на това градче, а славата му на голям актьор заслужено ще прерасне в слава на град Тервел, където е неговия вечен дом.
Почивай Киро на тая благодатна Тервелска земя, която те прие в своите обятия  като знак за благодарност за твоята всеотдайност в служба на хората. Това е твоето неоценимо богатство, което ти остави на този свят. Образите, които ти създаде за радост и гордост на всички българи не само в България, но и извън нейните граници, са безсмъртни.
Вечна му памет на Баш майстора!                                                     
Петър Жеков, краевед   

Библиографска справка:
Кирил Господинов - „Баш майстора” - автор Красимир Мишев
Източник:www.ndt1.com

Стефан Данаилов 2 пъти с опасност за живота при снимките "На всеки километър"

Първи снимачен ден на филма "Борис I". В ролята на владетеля е Стефан Данаилов. "Ламбо, няма да се правиш на звезда, предстои ни много тежка и отговорна работа...", казва режисьорът Борислав Шаралиев. "Няма да се правя - отговаря актьорът - защото аз съм си звезда..."

И е абсолютно прав. Освен че прословутият сериал "На всеки километър" го прави изключително популярен, Ламбо вече е изиграл и запомнящи се роли във филмите: "С дъх на бадеми", "Князът", "Черните ангели", "Обич", "Нона", "24 часа дъжд", "Иван Кондарев", "Юлия Вревская", "Топло", "От нищо нещо", "Дами канят", "Търновската царица" и други.

Стефан Данаилов е роден на 9 декември 1942 г. в София. На 12 години е, когато екипът на филма "Следите остават" го открива в едно училище.

"По късно някой от този екип се среща със сестра ми Росица и пита дали има брат. Да, казала тя, и при това е много способен. А аз не знаех нито едно стихотворение", признава Данаилов.

Режисьорът Петър Василев обаче е впечатлен от фото геничността на слабичкото, но много жизнено момче и дори го пробва за главната роля на Пешо. В последна сметка Стефчо Данаилов (така е изписан във финалните кадри) получава не ролята на Веселин.

Ламбо помни своя дебют в киното и с хитрината, която сам измисля по време на снимките. Когато не може да си запомни репликата, той я изписва на пясъка до камерата. "Следите остават" носи № 16 в българското соцкино и е първият детски приключенски филм.


"На всеки километър" - среща с главния противник и враг
Богдан Велински (Георги Черкелов)

След премиерата на 3 септември 1956 г. най-големите му почитатели, естествено, са децата, които започват да изграждат подобни тимуровски команди и да следят дали в квартала им няма съмнителни типове. Филмът дори е включен в училищните програми и е изучаван като пример за подражание от подрастващото поколение.

След казармата Стефан Данаилов решава да следва право. Но един ден големият актьор Иван Кондов, тогава женен за сестра му Росица Данаилова, казва: "Мани го това право бе, Стефане. От тебе ще стане чудесен артист!". Подготвя го за изпитите във ВИТИЗ и той влиза в класа на проф. Стефан Сърчаджиев и Методи Андонов.

Още като студент се снима във филма на Рангел Вълчанов "Инспекторът и нощта". Той е хулиганът Томи, който сваля красивата Жана (Невена Коканова), но с нахалството си предизвиква гнева на инспектора (Георги Калоянчев). Томи иска да го набие, той му прилага раменно хвърляне. При един от дублите хватката е най-добра, но и най-болезнена за Стефан.

Красавец сваляч макар и работник на строеж е Ламбо и в следващия си филм "Понеделник сутрин", който е забранен за излъчване. Но това не оказва никакво влияние върху бляскавата кариера на Данаилов.

През 1967 г. завършва ВИТИЗ и е изпратен по разпределение в Пловдив, където вече се събира знаменитата трупа с Катя Паскалева, Тодор Колев, Стефан Мавродиев, Цветана Манева и др. Има участие в 7 филма - освен в споменатите вече три и в "Мълчаливите пътеки", "Морето", "С дъх на бадеми" - всичките излезли на екран през 1967 г., и "Първият куриер" (1968), в който Ламбо играе първата си главна роля - на Иван Загубански - куриера на Лениновия вестник "Искра" за България.

В Пловдивския театър Стефан Данаилов репетира в две пиеси - "Уестсайдска история" на Крикор Азарян и "Дон Жуан" на Николай Поляков, които се превръщат в култови спектакли. Докато ги подготвят Ламбо получава сценария на 13-те епизода от бъдещия телевизионен сериал "На всеки километър".

Вторият режисьор на поредицата - Атанас Киряков, твърди, че не е имало кастинг за нито един от основните персонажи. Той преравя всички албуми в Киноцентъра и във ВИТИЗ, за да търсят подходящи лица. За главния герой Никола Деянов се търси млад, красив и обаятелен актьор, който да се хареса на публиката и същевременно да издържи убедително двубоя с умния и коварен полицай Богдан Велински.


Борис І

Изборът е почти сакрален, защото чрез неговия образ авторите искат да покажат израстването на комуниста революционер от гражданската война в Испания, през антифашистката съпротива във Франция, нелегалното движение и партизанската борба у нас до победата на 9.9.1944 г.

Стефан Данаилов изглежда като най-подходящ за този образ. Избира го Любомир Шарланджиев - единият от двамата режисьори на сериала. Той вече го е снимал в "С дъх на бадеми" и познава актьорските му възможности.

Ролята на Никола Деянов в "На всеки километър" поставя първата сериозна професионална дилема пред Стефан Данаилов. Когато му казват, че е одобрен за сериала, той вече има покана от Тодор Динов да играе Рафе Клинче в "Иконостасът", който те с Христо Христов ще правят по романа "Железният светилник" на Димитър Талев.

Младият актьор е поставен пред сакрален избор: ролята на възрожденския зограф Рафе Клинче или на комуниста революционер Никола Деянов. Решава да се допита до съпругата си Мария. Тя му дава много разумен съвет: решението трябва да е само лично негово, защото иначе винаги ще търси вината в някой друг. "Заложих на интуицията си, както съм правил доста често в живота си след това. И избрах Никола Деянов, главно заради предизвикателството, че ще снимам в първия голям телевизионен сериал", призна пред мене Стефан Данаилов.

Младият актьор написва трогателно писмо до режисьорите до Любомир Шарланджиев и Неделчо Чернев, в което моли за разрешение да играе и двете си театрални роли. Двамата нямат нищо против, но тогавашният директор на Пловдивския театър Слави Генев не иска да рискува и освобождава Ламбо временно от трупата.

Макар и едва на 26-27 години, Данаилов се справя с предизвикателствата на ролята. Само веднъж се налага преснимане на вече готов материал - когато в 11-а серия "Възкръсналият мъртвец" за първи път героят се среща лице в лице с Велински. Мощното актьорско присъствие на Георги Черкелов и драматургично слабият текст за Деянов водят до победа за Велински в словесния двубой. И се пишат нови реплики.

Два пъти в 26-те серии Стефан Данаилов подлага на риск живота си. В епизода "Циганката" той играе мечкар с гъдулка. Мечката е вързана с халка за бърната, другият край на синджира е около кръста на актьора. Той свири и пее: "Видях те, видях, Миткоо войводааа", което е нишан към тикнатия зад решетките кап. Бомбов (Григор Вачков). С придърпването на синджира кара животното да се изправя на задните си лапи или да се търкаля.

Мястото е наклонено, Ламбо е в ниското, мечката е отгоре. При третия дубъл в желанието си всичко да е много истинско, той дръпа синджира по-силно. И тя, вместо да направи кълбо, се изправя с цялата си мощ срещу актьора. "Първата ми мисъл бе да бягам, но синджирът е здрав, разстоянието помежду ни по-малко от метър. Ако тогава мечката беше замахнала, щеше да ми откине главата", каза ми Стефан.

После се шегувал, че мечката спряла, защото била женска
Когато снимат серията "Хищникът", Ламбо едва не загива с мотоциклет. Трябва да мине с 500-кубикова машина с кош по стар стръмен път край язовир "Искър". Лявата му ръка е сериозно контузена и бинтована и той не може да държи здраво кормилото.


В ролята на Костадин Джупунов в "Иван Кондарев". Катя
Паскалева играе съпругата му Христина

Заради бабуна моторът подскача и тръгва към пропастта. Едва в последния момент актьорът успява да измъкне крака си от пространството между машината и коша и да скочи, а тя се преобръща и полита надолу. Всичко това става зад едни храсти, екипът зад камерата вижда само падащия мотор и всички изтръпват от ужас.

Стефан Данаилов получава статуса на филмова звезда още при излъчването на първите епизоди от първата част на сериала. Бързо става всенароден любимец. (Виж карето вдясно.) Въпреки че влиза от филм във филм, дълги години зрителите го свързват с ролята му на Деянов-Сергей. Наред с Ламбо, започват да му викат и бате Серги.

Това тежи на всеки актьор и спасението на Ламбо сякаш идва с ролята му на мошеник в "Топло" (1978) на Володя Янчев. Нещо повече, той е в отбор измамници, а другите двама са Тодор Колев - вече доказан комик, и Григор Вачков - главният му партньор от "Километрите..." И от народни любимци - изведнъж мошеници и пандизчии! Ламбо, и Гришата Вачков приемат с кеф поканата за нестандартните роли и се хвърлят с хъс в тях, за да избягат от наложената им героична щампа.

Подобна слука го спохожда и във филма "От нищо нещо". Първоначалната идея на режисьора Никола Рударов е Асен Ангелов да играе ролята на ревнивия Панчо, а Стефан Данаилов - на известния телевизионен журналист. После режисьорът сменя местата им и се получава неочаквано добър резултат.

Стефан Данаилов се вихри на воля в комедийния костюм на героя си Панчо.

Красив и простак, ревнив и красив
Див селянин, но с донжуанско излъчване. Негова е култовата реплика: "Една биволица вземе ли да яде ризи, режи й главата!"

Тодор Колев веднъж ми каза, че Ламбо има стопроцентов комедиен потенциал, за съжаление, подминат от режисьорите. Стефан вече загатна за тази струна от актьорския си инструментариум в "Топло", след това свири от сърце на нея в "Дами канят", "Маневри на петия етаж", "Карнавалът", "Испанска муха". Малко, наистина малко за таланта му.

Ако приложим холивудската мярка - колко красиви и знойни звезди е "държал в своите обятия еди-кой си знаменит актьор, Стефан Данаилов отново е без конкуренция у нас. Можем да кажем - (почти) всички български плюс доста чуждестранни красавици и няма да сгрешим. Само в "Дами канят" те са 9 (девет)! Коя от коя по-хубава.

И всяка от тях неотразимият и неуморим Яки, така се казваше героят на Ламбо, уважи по възможно най-кавалерския начин. А те всичките му се отблагодариха с любов и нежност.
Данаилов наистина е върховен в тази комедийна роля. Сигурно сте забелязали колко е различен в играта си към всяка от прелестните партньорки.

Колко органичен и рефлективен е и с каква лекота издържа на масираната конкуренция на актрисите. Само сваляческият му лаф се повтаряше, но пък винаги с ефект:

"Ти знаеш ли, че имаш страшно красиви очи?"

Веднъж попитах Иван Андонов, режисьор на "Дами канят", как се е чувствал Ламбо в компанията на толкова красиви жени и звездни актриси. "Както си беше звезда и цяла България го знаеше - отговори Иван, - Ламбо работи толкова съвестно и добре и така колегиално, че изведнъж всичките тези звезди, на които той подаде ръка във всяка една от сцените - и като инструктор, и като кавалер, и като мъж - се почувстваха страшно ухажвани и като че ли всичките до една се влюбиха в него. Той сякаш ги носеше на ръце..."


Първа роля като студент - хулиганът Томи в "Инспекторът и нощта". Партнира си с Невена
Коканова и Георги Калоянчев

Анжел Вагенщайн е сценарист на филма "Борис I" (1985). Още докато го пише, той си представя Стефан Данаилов в ролята на българския владетел. На същото мнение е и режисьорът Шаралиев. Той е актьорът, който ще пресъздаде на екрана този велик държавник така, че да бъде харесан от всички и да се превърне в символ на епохата, донесла на България покръстването и писмеността.

Художественият съвет обаче иска да има и алтернатива за княз Борис I. Малко проформа, но все пак екипът прави проби и на Коста Цонев, на Илия Добрев и на още няколко актьори. Накрая все пак е утвърден Ламбо.

Какво се случва на първия снимачен ден, ви разказах в началото. А на втория Ламбо не само закъснява, но и застава пред камерата с лице, на което са изписани следи от бурна веселяшка нощ. Бесен, Шаралиев прекъсва снимките и споделя пред екипа, че при втори подобен случай просто ще потърси друг актьор. Слава богу, че не му се налага. Според преобладаващото мнение на кинаджийското съсловие това е може би най-силната роля на актьора в цялата му кариера.

"Шаралиев нямаше грешка при избора на актьорите, не сбърка и със Стефан. Ламбо се справи блестящо както с широкия възрастов диапазон на героя си, така и с израстването му от плах и нерешителен хан до силен и мъдър владетел", каза ми операторът Венец Димитров.

В последните години Ламбо пак превзе телевизионния екран. Всъщност той никога не го е напускал за дълго време. След "На всеки километър" се снима и в сериалите "На живот и смърт" (1974), "Петимата от РМС" (1977), "Голямата игра" (1983), "Дом за нашите деца" (1987) и продълженията му "Време за път", "Не изчезващите" и "Бащи и синове", (1989), италианския "Октопод 7" и др.

Беше звездата в сериала "Стъклен дом", сега е главният герой и във "Фамилията". Силен, достолепен, убедителен изпълващ екрана. Понякога ми се струва, че по-младите актьори подлайват около него като току-що проходили палета. Нищо, нека гледат, нека се учат.
Не случайно студентите му го боготворят и го наричат Мастера...

Източник:24часа

Студио Х: Кобра 2 / Cobra 2 / Utareru mae-ni ute! (1976)


Джиро Тамия играе ролята на инспектор Комура, който всички наричат с ласкавия прякор Кобра. Брутален полицай, който се разправя с могъщата Якудза - убийци, гангстери, обирджии, дилъри на наркотици, той предпочита да фрасне един на престъпника, вместо да му прочете правата. По петите му е прекрасна мацка, която даже успява да го прелъсти, но целта й не е сърцето на храбрия полицай, а ... животът му, защото тя е наемна убийца.

Студио Х: Docteur Justice / Доктор Жюстис (1975)

Филм по комикс. Изчистената естетика на 70-те, без карикатурния героизъм и псевдосложни характери от модерните филми по комикси. Става дума за знаменитото списание ПИФ, което по някаква случайност продаваха и у нас. Героят е доктор от Световната здравна организация с черен пояс по карате и сериозни умения да се набърква в неприятности.

Кин-дза-дза! (1986)

Двама съветски граждани - инженерът Владимир Николаевич Машков (чичо Вова) и грузинският студент Гедеван Алексидзе (Цигуларя) срещат странен човек, който зъзне бос на един ъгъл в Москва през зимата и разпитва минаващите за номера на планетата, където е попаднал. Този номер му трябва, за да си изчисли кода за връщане. Връщането щяло да стане с устройство, подобно на калкулатор или дистанционно за телевизор. Това е толкова налудничаво, че чичо Вова натиска произволно копче, за да демонстрира на човека, че всъщност е луд. Но устройството работи, така че Вова и Гедеван моментално попадат на друга планета.

Планетата е Плюк от галактиката Кин-дза-дза, под едноличното управление на някой си господин ПЖ. Тя прилича на пустиня, а жителите й - на хора. Те разбират руски, тъй като могат да четат мисли, но техният собствен език е много ограничен и съдържа само няколко думи.

Парадоксът на планетата Плюк е, че цивилизацията там е високотехнологична - могат да пътуват бързо из галактиката, имат по-съвършени оръжия и прочее, но е варварска в екологическо, социално и културно отношение.

Населението се дели на две касти: висша (чатлани) и низша (пацаки). За да се докаже към коя каста принадлежи човек, трябва да се изследва с малък прибор - визатор. Ако на прибора светне зелена лампичка, изследваният е „пацак“, ако е оранжева, той е „чатлан“. Освен това, чатланите се разпознават по цвета на панталоните, който при тях е жълт. Пустинността на планетата е изкуствена - всичката вода е била преработена в гориво за звездолети луц, а сега в подземни заводи от „луц“ се добива вода и се продава скъпо. Героите на филма попадат и на друга планета, където няма вече нито въздух, нито население. Чичо Вова и Цигуларя се опитват през целия филм да се върнат на Земята...

Това се случи на улицата (1955)


В ролите : Апостол Карамитев, Петрана Ламбринова, Жени Божинова, Стефан Пейчев, Лео Конфорти, Любомир Шарланджиев, Андрей Чапразов


Резюме : 
Мишо (Апостол Карамитев) е шофьор на камион и не се притеснява да прави черни курсове и да се държи арогантно. Натоварен с незаконни дърва, блъсва в центъра на София колоездачката Катерина (Петрана Ламбова). Тя държи да уведоми милицията, но това би довело до уволнението на Мишо. В опита си да я разубеди Мишо се влюбва. Райна (Жени Божинова) е приятелка на Мишо от детските години. Обича да разговаря с него за всичко, дори и за любовните му афери. Но увлечението по Катерина е твърде сериозно и това кара Райна да осъзнае, че е влюбена в Мишо.

Невероятно, но факт - едва 10 години след 2-та световна война и победата на светлия социализъм Българската кинематография успява да създаде забележителна романтично-смешна история за две-три влюбени души и един камион.

Сиромашка радост (1958)


„Сиромашка радост“ е български игрален филм (комедия, драма) от 1958 година, по сценарий и режисура на Антон Маринович. Оператор е Трендафил Захариев. Създаден е по разказите „Сиромашка радост“, „Ветрената мелница“, „Среща“, „Кумови гости“, „Светите застъпници“, „На оня свят“ на Елин Пелин. Музиката във филма е композирана от Константин Илиев.

Резюме:

В края на пазарния ден Стоян черпи, че след десет години брак му се е родил син. На излизане от кръчмата с жена си Пенка намират в каручката си подхвърлено дете – момиченце. Няма край радостта на сиромасите. Те ще отгледат и него. Суша мори земята и хората. Дядо Корчан и Лазар Дъбака се залавят да построят вятърна мелница. Дядо Корчан разказва спомени от Балканската война. На фронта той видял случайно реквизирания си вол Белчо. Внучката на дядо Корчан се обзалага с Лазар, че ще го надиграе на ръченица. Ако спечели той, тя ще му пристане. Така и става, а по небето се появяват дъждовни облаци. Лазар и невестата му тръгват с каруца на гости при кумовете. Прекарват една незабравима нощ под звездното небе…

Баща ми бояджията (1974)

„Баща ми бояджията“ е български игрален филм (мюзикъл) от 1974 година на режисьора Стефан Димитров, по сценарий на Васил Цонев. Оператор е Христо Тотев. Музиката във филма е композирана от Петър Ступел.
Роли във филма изпълняват актьорите:

Коста Цонев — Бащата
Невена Коканова — Майката
Ицхак Финци — Агентът
Светослав Пеев — Богаташът
Климент Денчев — Бакалинът
Невена Мандаджиева
Златина Дончева - Мария
Анета Петровска
Георги Парцалев
Джоко Росич
Антон Карастоянов
Кирил Петров - малкият Коста
Стефан Стоев
Николай Теохаров
Николай Готев
Иван Обретенов - кръчмарят
Иван Цветарски - продавачът на книжки

АДАПТАЦИЯ (1981) /Видео/


Адаптация" привидно се експонира като завладяваща мелодрама, преплитаща пътищата на д-р Банков и Вероника, но зад занимателните групови психосеанси прозира и насилието над личността през догматичните години на "наливане на основите" /случаят Спиридонов/, безперспективността на ранимата, уязвима и нежелаеща да се адаптира към сковаващите рамки на системата съвременна наша младеж, чието олицетворение е Вероника.

Филм класика,незабравим за не едно поколение израстнали през 80-те

Кадър от филмът „Оркестър без име“

Павел Попандов показва кутията цигари и казва култовата си реплика за цигарите „Кент“ и бонбоните „Тик-так“

Някогашното кино „Освобождение“ в Плевен

Откакто Плевен има мол има и кино. Старите кина до едно хлопнаха кепенци преди години. Преди промените в Плевен работеха четири кина, собственост на „Кинефикация“. След ликвидацията на социалистическата верига за киноразпространение през 90-те години бяха регистрирани две дружества близнаци „Плевенфилм“, всяко от което претендираше да наследи активите на държавното предприятие. По-късно стана ясно, че голямата борба е за богатия пай от продажбата и отдаването под наем на недвижимите имот. Съдебните дела доведоха до ликвидацията на едно от дружествата. Сградата на кино „Москва“ в центъра на града работи като кафене. Кино „Смирненски“ беше върнато на бившите собственици, които впоследствие го продадоха на „Главболгарстрой“ и сега на на мястото й се строи модерен бизнес център. Голямото кино „Освобождение“ бе превърнато в бинго зала.

Пред кино „Никола Калъпчиев“ в Благоевград

Единственото кино, което работи в 70-хилядния студентски град, е CINEMAX. От 20 години то върти лентите в някогашната зала на Дома на профсъюзите. Разполага с около 500 места и заместило затвореното след 10 ноември 1989 г. кино “Никола Калъпчиев”. Двата салона на старото кино са претърпели няколко трансформации. Големият е бил бинго зала, която сега е офис на мобилен оператор и хипермаркет. Някогашният малък салон пък е казино.

Ето как започва манията по един от най-великите филми на 20 век- Star Wars/ Междузвездни войни

ЛОНДОН, 1977 година...Започва премиерата на "МЕЖДУЗВЕЗДНИ ВОЙНИ"

Рицарите джедаи са избити, а цялата галактика е в ръцете на Империята. Съпротива оказва единствено малка група Бунтовници, чието единствено преимущество са откраднатите планове на най-могъщото имперско оръжие – бойната станция “Звезда на смъртта.” Задача да върне плановете и унищожи базата на бунтовниците, получава най-верният слуга на Империята – Дарт Вейдър. Плененият бунтовнически лидер принцеса Лея, е принудена да изпрати сигнал за помощ, който е уловен от обикновено селско момче на име Люк Скайуокър. 

Трудни времена настъпват за Бунтовниците. След унищожението на базата им на планетата Хот, те са жестоко преследвани и разпръснати из земите на Империята. Люк Скайуокър получава задача да намери тайнствения майстор джедай Йода из блатата на Дагоба и да научи как да използва Силата. Междувременно, Хан Соло и принцеса Лея трябва да се промъкнат в охранявания от Имперската флота Град на облаците. Напрежението се увеличава, а двубоя между Люк и злия Вейдър на финала ще доведе до разкритието на една дълго пазена тайна. 

Зрелищният финален епизод на “Междузвездни войни” отново ни среща с Люк Скайуокър и принцеса Лея. Те пътуват към Татуин, за да освободят пленения Хан Соло, затворен там от най-отвратителния престъпник на галактиката -  Джаба Хътяниня. Отново в пълен състав, Бунтовниците се съюзява с племената на Еуоките, за да продължат борбата с Имперските сили. В същото време, Императорът и Дарт Вейдър кроят планове как да примамят Люк към тъмната страна.



The Deer Hunter / Ловецът на елени (1978)


Резюме : "Ловецът на елени" е шокираща, силна и ярка епична история за трима мъже, стоманолеяри от Пенсилвания, чиито животи се променят безвъзвратно от трагичните събития на Виетнамската война. Когато Майкъл, Стивън и Ник са заловени от Виетконг, те са принудени да играят на руска рулетка от жестоките пазачи, които си правят залози за тяхното оцеляване. Пленничеството им оставя у тях дълбоки физически и душевни рани и когато Майкъл се връща в Сайгон, за да изпълни старо обещание към един от своите приятели, той прави неочаквано и ужасяващо разкритие.Ди Си”.

The Last of the Mohicans / Последният мохикан (1992)


Резюме : Бял мъж, осиновен от индианците, спасява двете дъщери на британски офицер от враждебни индианци и се влюбва в една от тях.

Режисьор : Майкъл Ман
В ролите : Даниъл Дей-Луис, Маделин Стоу, Ръсел Мийнс, Джоди Мей, Уес Стъди, Колм Мийни
Държава : САЩ
Година : 1992

Един от най-добрите филми на 90-те.

The Searchers / Следотърсачите (1956)



Резюме : Итън Едуардс се завръща от Гражданската война в Тексас в ранчото на брат си, надявайки се да намери дом със своето семейство и да бъде близо до жената, която очевидно, но тайно обича. Но нападение на команчи (индианци) унищожава тези планове и Итън заедно с 1/8 индианския си племенник Мартин поема на дълго години пътуване да намерите племенницата си, отвлечена от индианците под командването на вожда Белег. Но с течение на времето Мартин започва да осъзнава, че омразата на чичо му към индианците започва да се прелива върху неговата племенница. Мартин става несигурен дали Итън планира да спаси Деби ... или да я убие.

Ben-Hur / Бeн-Хур (1959)


Резюме : Чарлтън Хестън внася мъжествен чар в образа на Юда Бен-Хур, еврейски благородник от Палестина, чиято героична одисея преминава през поробване от римляните, смело бягство от бойната робска галера, отмъщение срещу мъчителите в яростна гонитба с колесници и съдбоносна среща с Исус Христос. Харизматичното изпълнение на Хестън му донася Оскар&Ograve за най-добър актьор. Удостоен като най-добър филм на 1959 г. с легендарния Уилиам Уайлър, спечелил своя трети трофей за най-добър режисьор, "Бен-Хур" е носител общо на 11 награди Оскар – постижение, достигнато едва през 1997 г. от "Титаник".

The Sting / Ужилването (1973)

Резюме : "Ужилването"е един от най-популярните филми на всички времена. Действието на тази заплетена история се развива през 30-те години.

Амбициозният дребен мошеник Джони Хукър (Редфорд) и старият играч Хенри Гондорф (Нюман) търсят разплата от порочния престъпен бос Дойл Лонеган (Робърт Шоу), който е убил един от членовете на тяхната банда. За да “ужилят” своя враг, тези изпечени шарлатани сътворяват една от най-изтънчените интриги в историята на киното, чийто финал е изключително изненадващ.

The Warriors / Воините (1979)


Резюме : Ню Йорк, 1979. Една улична битка. Армиите на Мрака наброяващи 60,000 бойци са по петите на Войните - улична банда несправедливо обвинена в убийството на противников лидер на банда. Воините трябва да си проправят път от единия край на Ню Йорк до другия, където е тяхната територия. Това, което стои на пътя на Воините и тяхното оцеляване са 20 мили и хиляди членове на улични банди. Уличните територии са разпределени и единствения начин нашите герои да оцелеят е да се борят за живота си и да осъзнаят думата 'лоялност', когато опасността дебне на всеки ъгъл в нощния град.

The Wild Bunch / Дивата орда (1969)

Резюме: 
Сравнително ново време в Дивия Запад – 1914 г. Обирджии на банки попадат на засада и преследвани са принудени да пресекат мексиканската граница. Там е в разгара си Гражданската война. Бандитите започват да снабдяват с оръжие и двете страни – правителствените войски и въстаническите отряди. Един от тях е пленен и затворен в строго охраняван форт. Другарите му, за които парите винаги са били висша и единствена ценност, тръгват да го освобождават.

Сами срещу целия гарнизон ...

Blazing Saddles / Пламтящи седла (1974)

Резюме : Железницата трябва да мине през градчето Рок Ридж. Но как можеш да прогониш хората, които живеят там, за да им откраднеш земята? Като изпратиш банда смелчаци и избереш нов шериф, който ще е на служба само 24 часа. Но това не е сюжетът на "ПЛАМТЯЩИ СЕДЛА", защото в момента, в който започва филмът на Мел Брукс, определян като негово върхово постижение, логиката отстъпва място на ураган от смях и недоразумения, които превръщат тази щура комедия в истински бич за всички общоприети нрави. Клийвън Литъл, Джийн Уайлдър, самият Брукс и Маделин Кан дават всичко от себе си и доказват, че Дивият Запад вече никога няма да е същият.

The English Patient / Английският Пациент (1996)

Резюме : Класическа любовна история с въможните фабулни усложнения, които сюжетът щедро предлага, съзвездие от блестящи актьори, спокойна и уверена режисура - това са елементите, върху които се гради изключителния успех на Английският пациент. По същество това е триумф на повествователното кино, което разчита на традицията в психологическото изграждане на образи и конфликти. Добре премислената конструкция на сюжета дава възможност на режисьора да разгърне не само богата галерия човешки характери, но и да пресъздаде сложни съдби.

Върху епичния фон на военните събития в Близкия Изток той представя необятния свят на емоциите. В него има възход и падения, драматизъм и трагика, низост и красота. Но като внушение Английският пациент извисява любовта като неотвратима страст, която облагородява индивида. Едно силно чувство, което е способно да преодолее ужасиите на войната, непридвимостта на съдбата, фаталната обреченост на емоционалните залитания. И понеже разчита тъкмо на непосредствеността на емоционалното изживяване, филмът достига до максимален брой зрители, превръщайки се в реален антипод на т.н. екшън-кино. Струва ми се, че Английският пациент, въпреки значителното изоставане във времето на българската му премиера, ще се радва на интереса на киноманите.

Носител на 9 награди 'Оскар' 2006 - включително най-добър филм

Носител на награда 'Златен глубус' - най-добър филм

Jaws / Челюсти (1975)

Резюме : В курортно американско градче, където хората преживяват от парите на летовниците, се случва нещо ужасно: в крайбрежните води около плажа се появява огромна бяла акула-убиец.

Жертвата й е младо момиче и... почиващите масово бягат. Шерифът (Рой Шайдър) убеждава кмета да затвори плажа, но той отказва.

Акулата убива още няколко души. Кметът е принуден да затовори плажовете. Група смелчаци тръгват на лов за чудовището.

Измежду тях са легендарния ловец на бели акули Куинт (Робърт Шоу), шерифът и океанографът Хупър (Ричард Драйфус).

Elephant Walk / Пътят на слоновете (1954)

Културата, бита и екзотиката на Изтока от години са притегателни за кинематографистите, особено през 50-60-те години на миналия век. И този филм не прави изключение, макар да е само фон, на който се развива действието, в което чисто човешките отношения са на първо място, а екзотиката само подсилва страстите у главните герои. Младата Елизабет Тейлър играе съпруга на своенравен английски колонизатор, като подобна ще бъде и ролята й в "Гигантът" (1955) една година по-късно, когато партньори ще й бъдат Рок Хъдсън и Джеймс Дийн. И в двата филма тя се справя блестящо в тази си роля, не само поради изумителната си красота и сила на чара, който притежава, а и заради драматичния си талант и овладяно вече професионално държание пред камерата. Филмът загатва и за разточителния и охолен живот на англичаните, в който местните жители са само пионки, но без да прави някакви социални обобщения, защото времето, в което е създаден, е съвсем различно от 70-80 години, когато това бе отправна точка на режисьорите по цял свят. И въпреки това, присъствието и играта на актьорите е впечатляващо и доставя истинско удоволствие толкова години след премиерата му.

Рецензия:


Богатият плантатор на чай Джон Уайли (Питър Финч) е пристигнал в Англия след края на Втората световна война, за да си намери съпруга, която да заведе в имението си в Цейлон, построено на пътя, по който слоновете се придвижвали към водоемите. Избраницата му е Рут (Елизабет Тейлър) - красива, но и решителна жена. Първоначалният възторг от красотата и необятността на земите на мъжа си, разбирайки, че той е под влиянието на всевластния му покоен баща, тя повежда своя борба, за да съхрани връзката им. Положението се усложнява, когато и управителят на плантацията, красивият американец Дик (Дана Андрюс), също не е безразличен към нея...

Битва за Москву /Битката за Москва/ (1985) (ВИДЕО)

Съвсем наскоро  Русия отбелязва годишнина от героичната отбрана на  Москва. Колкото по-далече в историята отиват онези дни от края на 1941-ва, колкото по-малко очевидците и участниците в боевете, толкова е по-трудно да бъдат осъзнати, особено от младото поколение, трагичната ситуация и значението на битките за Москва. В този филм ще узнаете много за събитията от онова време.

       «Битва за Москву» («Битката за Москва»; нем. «Schlacht um Moskau»); е съвместна  широко-форматна, продукция,  състояща се от два филма, заснета съвместно от  кинематографистите на  СССР и Чехословакия, с  участие на  кинематографисти от  ГДР и Виетнам.
        Кино-епопеята, с режисьор Юрий Озеров, е посветена на събитията от края на 1941 и началото на 1942 г. – на онези 203 дни, през които са продължавали упоритите домогвания на немско-фашистките войски да превземат столицата на СССР, Москва.
        Филмът е създаден на база  документални материали и с хроникална точност възпроизвежда големите сражения за Москва – първата героична съпротива на Червената армия в Брестката крепост и първото голямо поражение на Хитлер – разгромът на немско-фашистките войски под Москва. Герои и двата филма, са реални исторически личности с конкретни биографии. В сценария на филмите са били използвани и мемоарите на Г.К. Жуков „Спомени и размишления“.
Всички епизоди с руско аудио
                                     
Сюжет:
Вторият филм „Тайфун“, обхваща събитията от момента, в който щабът на Хитлер разработва така наречената „Операция Тайфун“, за превземане на Москва, до основните сражения от великата битка за Москва.
Рихард Зорге отново съобщава правилна информация за това, че Япония няма да атакува СССР до края на 1941г. и в началото на 1942г,  което спестява на страната изтощителна война на два фронта. Тази информация се оказва съдбоносна за Рихард Зорге – японското контраразузнаване успява да засече предавателя, а самият Зорге е арестуван и осъден на смърт. Тази жертва обаче, не е напразна – този път Москва се доверява на донесението от Зорге.
Сталин, без особен риск, успява да свали от източните граници на страната 26 добре подготвени  далекоизточни дивизии и да ги прехвърли на Западния фронт, под Москва, което предотвратява нейното превземане, от страна на хитлеристите. Военният талант на Георгий Жуков и героизмът на обикновените съветски граждани, както военни, така и опълченци, позволяват да бъдат отблъснати немските войски от покрайнините на Москва.
Показани са мащабни кадри, пресъсдаващи отбранителните сражения (в това число подвизите на курсантите от Подолск  и  28-те панфиловци), както и контранастъплението на съветските войски.
www.bgspomen.com

On The Beat / Мистър Питкин: Под прикритие (1962)

Резюме : Норман иска да тръгне по стъпките на баща си и също да стане полицай, но се проваля на приемните изпити. Веднъж той облича старата униформа на баща си и с нея прилича на опитен полицай. В резултат на което настъпва хаос, какъвто само Питкин може да предизвика.

Les tortillards / Криволиците (1960)

Емил Дюран (Луи дьо Фюнес) е изобретател на инсектициди. Но, както често се случва, има проблеми в семейството си. Синът му Жерар (Роже Пиер) е влюбен в актриса от пътуващ театър, чийто ръководител е Сеза Бомине (Жан Ришар), човек с голямо самомнение. След като се скарва с баща си, Жерар напуска дома си и се впуска в пътешествие с театъра. Между градовете, в които театъра изнася представления, трупата пътува с влак. Емил Дюран намира изход от създалото се положение: Започва да използва театъра за реклама на своя инсектицид.


Les Tortillards English: Small local trains, is a French comedy film from 1960, directed by Jean Bastia, written by Pierre Gaspard-Huit, starring Jean Richard and Louis de Funes. The film was known under the titles: "Io... mio figlio e la fidanzata" (Italy), "Der Umstandskramer" (East Germany).

Spartacus / Спартак (1960)

73 г. пр. Хр. Спартак попада в гладиаторска школа в Капуа, ръководена от добродушния Батиатус. Там Спартак се влюбва в красивата Вариния. Един ден всички гладиатори в школата се вдигат на бунт и под ръководството на Спартак разрушават стените на арената. Заедно с тях избягват и стотици роби. Страната е обхваната от бунтове. Спартак е начело на огромна войска, която завладява римските лагери. Вариния е бременна. Предстои битка на живот и смърт. Дали Спартак ще оцелее, за да види своя син?
Филмът, който направи от Кърк Дъглас една от най-големите звезди на 20-ти век.


Spartacus is a 1960 American epic historical drama film directed by Stanley Kubrick. The screenplay by Dalton Trumbo was based on the novel Spartacus by Howard Fast. It was inspired by the life story of the leader of a slave revolt in antiquity, Spartacus, and the events of the Third Servile War.

The film starred Kirk Douglas as Spartacus, Laurence Olivier as the Roman general and politician Marcus Licinius Crassus, Peter Ustinov, who won an Academy Award for Best Supporting Actor, as slave trader Lentulus Batiatus, John Gavin as Julius Caesar, Jean Simmons as Varinia, Charles Laughton as Sempronius Gracchus and Tony Curtis as Antoninus. The film won four Academy Awards in all.

Douglas, whose Bryna Productions company was producing the film, removed original director Anthony Mann after the first week of shooting. Kubrick, with whom Douglas had worked before, was brought on board to take over direction. It is the only film directed by Kubrick where he did not have complete artistic control.

Screenwriter Dalton Trumbo was blacklisted at the time as one of the Hollywood Ten. Douglas publicly announced that Trumbo was the screenwriter of Spartacus, and President-elect John F. Kennedy crossed American Legion picket lines to view the film, helping to end blacklisting. The author of the novel on which it is based, Howard Fast, was also blacklisted, and originally had to self-publish it.

The film became the biggest moneymaker in Universal Studios' history, until it was surpassed by Airport (1970)

The Naked Island / Голият остров (1960)

Филмът поразява със своята необикновенност. Действието се развива на малко, безводно островче, където живеят мъж, жена и техните двама малки синове. Сред камъни, опасни наклони и пътечки те обработват нищожното парче земя, способно да даде реколта. Водата е на съседен остров и пренасянето й, разпределянето й за всяко стръкче превръща животът им в безкрайна сива монотонност. Те не говорят. А какво да си кажат? Вътрешният им свят, чувствата са великолепно изразени не само от режисурата и актьорите но и от забележителната работа на оператора Киеми Курода и композитора Хикару Хаяси. 

Jungfrukallan / Изворът на девственицата (1960)

Бергман пренася на екрана средновековна легенда. Швеция, ХIV век. Утро. Събужда се домът на богатия и набожен феодал Торе (Макс фон Сюдов). Дъщеря му Карин (Бригита Петерсон) се готви за път - трябва да занесе вощеници до една църква в околността. Заедно с Карин тръгва и Ингери (Гунел Линдблум), сираче израстнало в дома на Торе. По пътя Ингери се отбива при стар магьосник, който живее край горския поток. Изоставена Карин среща двама пастири (Аксел Дюберг, Тур Иседал), придружавани от малко момче (Уве Порат). Тя доверчиво разделя храната си с тях...

Julius Caesar / Юлий Цезар (1970)

Създаден по едноименната пиеса на Уилям Шекспир и със звезден актьорски състав, този филмът е разказ за предателството на римския сенат срещу императора Цезар (Джон Гилгуд), заговорите и съзаклятията, довели до убийството му и за безпринципната реакция на Рим относно тези събития.


Но това не е само една епитафия за знаменития оратор, политик, военачалник и диктатор на Римската империя. Това е разказ и за трагедията на Брут (Джейсън Робардс), вдигнал меч срещу човека, когото обича истински. Това е разказ и за завистта, в лицето на Касий (Ричард Джонсън), който не може да приеме могъществото на Цезар. И не на последно място, това е разказ за доблестта, предаността и честността в лицето на Антоний (Чарлтън Хестън) и Октавий (Ричард Чембърлейн), които не само остават верни на Цезар, дори след смъртта му, но успяват да отмъстят за него, разгромявайки войските на изменническата клика. 

The McKenzie Break/ Бягството от Макензи (1970)

Втората световна война е в заключителния си етап. В един лагер за германски военнопленници в северната част на Англия назрява бунт и Британското командване изпраща в лагера ирландския капитан Кийт с надеждата, че той ще може да разбере какво наистина се случва там.

Ирландецът веднага влиза в конфликт с водача на немските затворници, бивш командир на подводница. В напрегната игра на котка и мишка, Кейт успява да разгадае идеята на затворниците и им позволява да избягат с цел да улови една германска подводница.
Абонамент за: Публикации (Atom)

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

Старото кино